КЗК наказа две дружества от групата на Лукойл за злоупотреба с господстващо положение
Близо 200 милиона лева санкция налага Комисия за защита на конкуренцията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл-България“ ЕООД. Санкциите са за злоупотреба с господстващо положение, като в случая КЗК е установила нарушение както на българския Закон за защита на конкуренцията, така и на Договора за функциониране на ЕС т.е. нарушението, така както е установено от Комисията, надхвърля мащабите на страната. В решението си КЗК е установила, че поведението на дружествата от групата Лукойл може да влияе пряко върху презграничната търговия между държавите членки, засягайки вноса на горива в страната и че това влияние е значително. Като краен принципен извод Комисията изтъква, че поведение, което е от естество да ограничи вноса и обхваща цялата територия на страната, може значително да повлияе върху модела на търговия между държавите членки.
В тази връзка КЗК посочва, че в рамките на производството си е сътрудничила с ЕК във връзка с изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2003 , който е основният европейски акт в сферата на антимонополното право. Спазвайки сроковете съгласно Регламента, КЗК е информирала ЕК за заключенията си че поведението на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и Лукойл България“ ЕООД представлява нарушение както на българското, така и на европейското право.
Санкцията е наложена за това, че дружествата не са предоставяли достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, както и са ограничавали вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с ПТ Росенец и ПТ Петрол – Варна. Установено е също така, че не е предоставян достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители. Изводът на КЗК е, че тези действия на Лукойл са в състояние да предотвратят, ограничат или наруши конкуренцията и да засегнат интересите на потребителите. Накратко негативният ефект върху конкуренцията и потребителите е свързан с ограничаване на вноса на автомобилни горива в страната.
Прави впечатление, че със самото решение Комисията изрично е отказала да назначи експертиза, която е била поискана от Лукойл. Подобен отказ да се събират доказателства, поискани от ответниците не е рядкост в практиката на КЗК, но обикновено това се случва с процесуални актове, свързани по-скоро със самото производство, а не в диспозитива на крайното решение на КЗК. Пак по същия начин именно с решението Комисията е отказала да разгледа искане за допълнително разследване.
Самото разследване на КЗК е в резултат на самосезиране, което е било провокирано от сигнал на Върховната административна прокуратура. В сигналът са били представени данни за несъответствието между значителния спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47,4%) през м. март 2020 г. и намаляването на цените на дребно на автомобилните горива в страната (с около 11%) в същия период. Решението идва около три години след подаване на сигнала на прокуратурата. В тази връзка следва да се обърне внимание и на изказването отскоро на председателката на КЗК Юлия Ненкова, че едно разследване за картел може да отнеме и 7 години. Разследванията за злоупотреба по правило не са толкова трудни и мащабни като тези картел, но отново прави впечатление сериозната му продължителност.
Решението подлежи на обжалване пред две съдебни инстанции и санкцията ще влезе в сила едва ако бъде потвърдена от съда.
