Ще се въведе засилена защита на търговската тайна не само по линия на нелоялна конкуренция

В края на 2018 г. Министерски съвет прие проект на Закон за защита на търговската тайна, който е внесен в Народното събрание и предстои да бъде приет. Това отново ще стане с цел транспониране на европейска директива и отново със закъснение спрямо предвидения в директивата срок.
С новия закон се предвиждат засилени гаранции за защита на търговската тайна по пътя на дела пред гражданския съд. Досега също беше възможна такава защита на търговската тайна, но за нея нямаше специални правила, което водеше до редица непълноти и до невъзможност за реална и пълна защита. Подробни специални правила имаше разписани само във връзка с административното производство за налагане на санкция, когато на търговска тайна бъде посегнато под формата на нелоялна конкуренция. Решенията на КЗК в тази връзка обаче не можеха да доведат до обезщетение за вреди, за което беше необходимо да се води отделно гражданско дело.
Най-голям проблем в практиката беше трудността да се наложат навреме привременни обезпечителни мерки, които да спрат нарушението преди самото произнасяне на съда/Комисията. В преписките по нелялна конкуренция, доколкото същите не са възприемани от законодателя като “същинско конкурентно право” КЗК не разполагаше (и все още не разполага) с възможността да налага обезпечителни мерки. Преди новия закон съдът от своя страна имаше неяснота какви биха били възможните обезпечителни мерки по такъв тип дела. Преди влизането му в сила не е сигурно и дали дадена мярка би била допустима или не. Друг важен аспект на новия закон е, че на съда ще бъдат дадени правомощия да налага и принудителни мерки във връзка с документите, съдържащи търговска тайни или стоките или услугите, произведени/предоставяни чрез използване на неправомерно придобитата тайна. С приемането на закона ще се преодолеят и много неясноти относно това кога е налице търговска тайна за целите на обезщетяването, както и кога се приема, че тя е придобита, използвана или разпространявана неправомерни.
Като се има предвид, че използването на чужда търговска тайна по същността си е нелоялна конкуренция (и това се потвърждава и от възприетата дефиниция в новия закон), може от гледна точка на уредбата на нелоялната конкуренция да се каже, че ще се въведе яснота, правна сигурност, както и засилени възможности за гражданско-правна защита срещу този вид недобросъвестна стопанска дейност. Действително директивата за обезщетения при нарушения на конкурентното право (Директива 2014/104) се отнася само за типичното конкурентно право (злоупотреби и картели), а не за нелоялна конкуренция, но специално за тази много типична форма на нелоялна конкуренция европейското, а оттам и българското право предвижда на отделно основание засилена защита и пълно обезщетяване на пострадалия.
Както обикновено, при транспонирането на европейски директиви обаче, бъдещият закон далеч не е перфектен. В тази връзка с колегата адв. Елисавета Йотова представихме пред “Капитал” разработка какви са проблемите в проекта, подложен на обществено обсъждане. Екипът на Адвокатско дружество “Попов, Арнаудов и партньори” участва със становище и в самото обществено обсъждане. Следва да се признае, че в проекта, внесен в Народното събрание, голяма част от проблемите са отстранени. Все пак голяма част от критиките остават.
Пълния текст на статията относно плюсовете и минусите на проекта, публикувана в “Капитал”, може да прочетете тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *