Съдът отмени решение на КЗК за ЧЕЗ с остри критики

АССО: КЗК безпрецедентно е накърнила правото на защита на участващите в концентрацията дружества.

С решение от 22.07.2020 г. Административен Съд София Област отмени решението на КЗК, с което беше забранена продажбата на ЧЕЗ на Еврохолд България през 2019 г. В решението си съдът отправя изключително остра критика към регулатора, заради груби нарушения на процедурата.

Производството пред КЗК беше образувано във връзка с уведомление за намерението на „Еврохолд България“ АД да осъществи концентрация посредством придобиване на непряк едноличен контрол върху „ЧЕЗ България“ ЕАД и дружествата от икономическата му група. КЗК първоначално беше установила, че с оглед дейностите на участниците в концентрацията, сделката ще породи конгломератни ефекти в застрахователния и електроенергийния сектор.  В резултат на това КЗК премина към т.нар “втора фаза” на производството по оценка на концетрацията, в рамките на която следваше да бъде установено дали съмненията на КЗК, че сделката сериозно ще навреди на конкуренцията, са основателни. Сега в решението си съдът подробно разглежда какво е извършила Комисията в рамките на това задълбочено проучване, какви доказателства е събрала и до какви изводи е стигнала и установява, че КЗК реално не е извършила “задълбочено проучване”, а само е симулирала такова. След него, тя беше забранила безусловно сделката.

Съдът приема, че Комисията при постановяване на решението си обаче, е допуснала съществени процесуални нарушения. На първо място е посочено в тази връзка, че решението на КЗК е издадено едва четиринадесет дни след постановяване на решението за извършване на задълбочено проучване. Съдът изтъква, че така КЗК е осуетила възможността, дадена от закона в 30-дневен срок от публикацията в електронния регистър на решението за започване на задълбочено проучване всяко заинтересовано лице, да може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар. Според АССО, КЗК по този начин е попречила на всички заинетресовани лица да коментират сделката и е отнела законовото им право в тази връзка. Съдът изтъква и че КЗК не е оформила заключенията си с отделен акт, както се изисква от закона и така е лишила участниците в сделката от правото им да оборят съмненията на КЗК. Съдът изрично посочва, че Комисията е била длъжна да води адекватна комуникация с уведомителя и с оглед неговата готовност да приеме мерки за защита на конкуренцията (т.нар. remedies, с които да се направи опит да се преодолеят съмнянията за увреждане на конкуренцията.) Това е едно от най-адекватните средства за защита на конкуренцията и тяхната уредба в закона показва разбирането на законодателя, че забрана на една сделка следва да се прави само в много краен случай. При конкретното решение КЗК очевидно не е смятала така. Според съда, комисията е следвало да направи всичко необходимо за идентифицирането и налагането на такива мерки. АССО обръща внимание, че според правилата на самата КЗК, тя е длъжна … да прикани лицата …, да предложат мерки, чрез които да се преодолеят изцяло конкурентните проблеми, установени от Комисията, за да се запази ефективната конкуренция и като не го е направила е нарушила правата им.

В резултат на посоченото, съдът приема, че КЗК практически е постановила оспореното решение, с което е забранила нотифицираната сделка, без да извърши задълбочено проучване, като премине през законово определените фази на същото. Отчетено е, че производството е проведено изключително формално и без да са спазени сроковете предвидени в закона и без да се гарантират правата на участниците в концентрацията. Съдът не пропуска и че КЗК е игнорилала без каквито и да е мотиви и предложението на уведомителите за мерки за защита на конкуренцията.
Неслучайно е в тази връзка, че АССО решава, че в производството пред Комисията безпрецедентно е накърнено правото на защита на участващите в концентрацията дружества.
Съдът развива подробни аргументи и защо решението на Комисията е в противоречие и с европейското право.
С решението си съдът връща делото на Комисията за защита на конкуренцията за ново произнасяне съгласно задължителните указания дадени в мотивите на съдебното решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Повече за възможните законосъобразни основания за забрана на концентрация, вижте тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *