КЗК наказа държавният пощенски оператор за дъмпинг при изпълнението на обществени поръчки
Със свое решение от края на март Комисията за защита на конкуренцията установи извършена нелоялна конкуренция от страна на „Български пощи” ЕАД под формата на така наречения разговорно “дъмпинг”. За нарушението на Български пощи е наложена санкция в размер на около 250 000 лв.
Особеното в случая е, че става дума за държавно дружесто и санкцията не е за господстващо положение, а за нелоялна конкуренция. В тази връзка следва да се отбележи, че основно правило в правото за защита на конкуренцията е недискриминационно отношение между държавни, общински и частни предприятия. В случаите, когато държавата или общините действат като стопански агенти, за тях важат всички изисквания като за всички останали предприятия. Единствената особеност се изразява във възможността държавните предприятия (особено когато са с един и същи принципал) свободно да се концентрират помежду си, без да е необходимо за това да се получава предварително разрешение от регулатора, независимо от реализираните обороти. Същото се отнася и за преструктуриране в рамките на няколко дружества, контролирани от една и съща община. Всъщност дори и това не е изключение от правилото за равно третиране на държавни и частни стопански субекти, а негово проявление. Зещото самото понятие за концентрация между предприятия е свързано с обединяване на предприятия, които преди сделката са били независими помежду си. Когато те са под общ контрол, приема се, че става дума за една икономическа група и съответно всички преобразувания в нея се считат за “вътрешногрупови преструктурирания”. Разбира се, стои въпросът какво се случва с конкуренцията на пазара, ако по този начин се създаде мега-предприятие, което доминира на пазара. Логиката в случая е, че със или без сделката контролът върху него е бил същият и отново същият принципал е могъл да определя конкурентното му поведение.
Именно защото държавата и общините притежават значителен ресурс, който в допълнение на чисто икономическите измерения, се подсилва и от допълнителни фактори като административни и регулаторни правомощия в определени сфери, е важно държавата и общините да са строго обвързани от правилата за защита срещу злоупотреба с господстващо положение. Това се подсилва и от факта, че големи държавни или общински предприятия са историческият титуляр на даден пазар, а в редица случаи притежават и законов монопол, когато закон предвижда, че дадена услуга може да се предоставя само от едно дружество (такъв е примерът с държавните и общински ВиК оператори). Ето защо, всяка злоупотреба с господстващо положение, извършена от държавно или общинско дружество или предприятие, се наказва по същия начин (в това число и с имуществена санкция) като злоупотреба, извършена от частно предприятие.
Особеното в решението на КЗК е, че не става дума за злоупотреба с господстващо положение, а за нелоялна конкуренция. Само по себе си и това не бива да се разглежда като нещо странно, защото забраната за нелоялна конкуренция също важи с еднаква сила за всички групи субекти. Интересен е по-скоро фактът, че държавното дружество е извършило (поне според установеното от КЗК) такъв тип нарушение. Още по-интересен е фактът, че това се е случвало при изпълнение на обществени поръчки. Разследването на Комисията е установило, че „Български пощи” ЕАД е предоставяло в страната пощенски услуги в изпълнение на сключени договори с възложители по обществени поръчки на цени, по-ниски от разходите за реализация на тези услуги. Изпълнени са и конкретните изисквания на закона, за да е налице нарушение от този вид, а именно това предоставяне на услуги под себестойност да е за продължителен период от време и в значителни количества. Доколкото става въпрос за обществени поръчки, в случая е нормално да се постави въпросът кой всъщност е ощетен, при положение, че на пръв поглед е спестен обществен ресурс – възложителите на обществени поръчки са платили по-малко. Отговор може да бъде търсен най-малко на две плоскости. На първо място самият факт, че се предоставят услуги под себестойност означава, че дружеството или ще е на загуба или ще извършва някаква форма на “кроссубсидиране” (може би дори по същите поръчки), чрез което с непророционално повишаване на цените на други услуги ще си “избие” загубите. В резултат страдат всички останали потребители на услуги на оператора, защото са принедуни практически да плащат и за част от услугата, която е продавана по-евтино. На второ място вредата за пазара следва да се търси и на плоскостта на самото изкривяване на конкуренцията. Този тип нарушения е под някаква форма сравним с т.нар. “структурни злоупотреби”, при които се стига до изкривяване структурата на пазара. Трайно измествайки от пазара на съответните обществени поръчки останалите участници, държавният оператор ги отслабва, което изкривява конкурентната среда и препятства възможността на пазара да печели най-ефективният оператор.
Налагането на санкции на държавни или общински предприятия, когато се установи (за целта решението трябва да влезе в сила т.е. да бъде потвърдено от съда или да не бъде обжалвано), че те са извършили нарушение е принципно важно за развитието на ефективна конкуренция, защото то ясно показва, че правилата трябва да важат за всички и публичните стопански агенти не бива да се опитват да ги заобикалят.
