КЗК привлече Българската петролна и газова асоциация като ответна страна по преписката за евентуален картел при цените на масовите горива
Разследването на КЗК
След като преди около две седмици, КЗК образува производство за разследване на картел за цените на горивата, на 30.04.2020 г. Комисията е разширила производството. Вече освен самите предприятия, предлагащи масаво автомобилни горива, обект на разследване е и тяхната браншова организация, а именно Българската петролна и газова асоциация. Основание за това е твърдението на Комисията, че голяма част от медийните пубкицации и публични изказвания относно влиянието на понежението на цените на суровия петрол върху цените на дребно, са изхождали от представители на асоциацията. КЗК посочва няколко такива примера. При някои от тях не става дума за директни изказвания на БПГА, а за информация, която тя била предоставила на съответните медии, които КЗК цитира.
КЗК посочва, че по-голямата част от дружествата, срещу които е преписката, членуват в асоциацията и че от съответните публикации става ясно, че същата събира информация за пазара на горива в страната, в т.ч. като следи капацитета на данъчните складове на територията на страната, динамиката в потреблението на горива и техните цени на едро и дребно. По тази причина и без да посочи повече уточнения, Комисията посочва, че счита, че Асоциацията следва да бъде конституирана като ответна страна в образуваното производство.
Практически това означава, че ако установи картел, КЗК ще може да накаже както самите членове на организацията, така и нея на собствено основание.
Браншовите организации и потенциалната им роля в картели
Това не е първото производство, в което КЗК са насочва, освен срещу самите предприятия, също така и към тяхна организация. Вече има конкретни случаи (напр. в застрахователния сектор), в които КЗК е наказвала и асоциации, освен техните членове. В тази връзка трябва да се посочи, че чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията изрично посочва, че са забранени всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Решенията на сдружения на предприятия изрично попадат в обхвата на забраната и това е така както в българското право, така и в европейското.
В случаите, когато антиконкурентен резултат се постига чрез решение на сдружение на предприятия, то е също толкова наказуемо, колкото и самите забранени споразумения. Идеята на това правило е да не могат предприятията да се измъкнат от санкция, оправдавайки се, че самите те като правни субекти нищо не са се споразумели. Под „решение на сдружение на предприятия” се разбира всякакво координирано поведение на независими предприятия, което е продиктувано или улеснено от субект, който реално не осъществява стопанска дейност на съответния пазар, но обединява независими пазарни агенти и си поставя за цел защита на техните интереси, като им налага следването на определено стопанско поведение, чрез което се заменя риска на ефективна конкуренция между тях със сътрудничество помежду им.
Решенията на сдружения на предприятия може да имат най-различни форми – писма, разпореждания, указания, протоколи, прогнози, препоръки и други. Според практиката на КЗК и на ЕК не е задължително те да приемат формата на “решение”. Дори учредителните или организационни актове на сдруженията също могат да се приемат като “решение”. Не е нужно и към “решението” да се присъединят всички членове на сдружението, нито да е предизвикало правно обвързващ ефект спрямо тях. Единственият критерий за съществуването на решение на сдружение е то да бъде в състояние да окаже влияние на стопанското поведение на членовете на сдружението.
Всичко това, разбира се, не означава, че Асоциациите по същността си са антиконкурентни. Напротив, те принципно имат положитела роля за развитието на пазарите, но отношението на конкурентните ведомства към тях е, че могат да бъдат използвани за нарушаване на конкуренцията. Ведомството за защита на конкуренцията на Румъния например изрично казва: “Асоциациите имат важна роля и легитимират срещите между участниците на пазара за обсъждане на различни теми, но това не трябва да води до обмен на чувствителна информация, каквато са настоящите или бъдещите цени. Подобен обмен намалява несигурността между конкурентите и влияе на техните пазарни стратегии. На конкурентен пазар компаниите трябва да предлагат качествени услуги при условия на състезание, като всяка определя тарифите си индивидуално, според собствената стратегия и структура на разходите.”
