Веднага след стартирането на новото приложение за текстови съобщения на собствениците на Фейсбук – “Тредс”, стана известно, че то може да е повод за сериозно дело между Мета и Туитър. По информация в медиите, правният отдел на Туитър в лицето на Алекс Спиро е отправил обвинения, които са свързани с класически форми на нелоялна конкуренция. Става въпрос за твърдения, свързани с кражба на кадри, които впоследствие да разработят приложение, което да имитира Туитър. От Туитър са заявили, че смятат стриктно да защитават правата си, свързани с индустриална собственост. В случая обаче по-скоро става въпрос именно за форми на нелоялна конкуренция, а не толкова за класическо нарушение на права на интелектуална собственост, макар че това зависи от това какви конкретно са претенциите на Туитър. От Мета отговарят на обвиненията, заявявайки, че никой от екипа инженери на “Тредс” не е бивш служител на Туитър.
Както имитацията, така и кражбата на служители биха могли действително да представляват действия на нелоялна конкуренция. В Европа се приема, че нелоялна конкуренция са действия, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурент (това е значението на понятиято нелоялна конкуренция конкретно съгласно българския закон). Имитацията изрично е посочена като конкретна форма на нелоялна конкуренция. Когато става въпрос за авторски права обаче практиката на европейските съдилища е категорична, че идеи и концепции не биха могли да са защитен обект на авторско право. Тоест от гледна точка на нарушени права на интелектуалната собственост претенцията за открадната идея по-скоро не би издържала.
Не така обаче стоят нещата от гледна точка на нелоялната конкуренция. Но плоскостта на на конкурентното право всяка една имитация може да е нарушение. Отново обаче юристите на Туитър биха се сблъскали с интересен проблем. За да е налице нелоялна конкуренция под формата на имитация по принцип трябва да съществува вероятност клиентът да се заблуди кой е доставчикът на услугата или продукта. Грубо казано, Туитър щяха да имат основание по линия на имитацията, ако някой клиент иска да се регистрира в тяхното приложение, но понеже приложенията си приличат по погрешка се е регистрирал в другото, мислейки, че става въпрос за Туитър. Сам по себе си фактът, че се разработва ново приложение със същите функции не би могъл да се тълкува като антиконкурентно действие, а следователно не би могъл да е и нелоялна конкуренция. Нещо повече, създаването на нов участник на същия пазар би повишило конкуренцията, а това е в полза в крайна сметка и на потребителите.
Реално Туитър има шансове, ако наистина става дума за кражба на слижители с тяхното ноу-хау. Ноу-хауто се приема също за част от интелектуалната собственост, но за разлика от класическите обекти на авторското право, то е нещо, което не е публично. За да бъде успешно делото на Туитър, те ще трябва да докажат, че служителите, които са били привлечени от Мета са разполагали с някаква специфична информация или някакви специфични знания, които са са ангажирали да не споделят или да не използват. Или ще трябва да докажат, че става дума за целенасочени действия на Мета по привличане на ключови служители на Туитър – действия, в резултат на които от Туитър да са били реално затруднени в поддържане на тяхното приложение, а Мета да са използвали по некоректен начин знания и умения, за които Туитър са инвестирали. Ключово тук би било това да е станало по некоректен начин.
При всички положения, ако има дело, би било доста интересно на първо място какви са претенциите на Туитър и техните основания, както и какви доказателства ще бъдат представени. От значение би била, разбира се, и ролята на Фейсбук като технологичен гигант, който вече е оценяван като предприятие с господстващо положение.
