Увод
Контролът върху концентрациите между предприятия (разговорно “Merger control” или “контрол върху сливанията” има за цел на предварителен етап да противодейства на създаването на ситуации, при които ефективната конкуренция на дадени пазари би била значително възпрепятствана. По припцип подходът на правото на защита на конкуренцията е да се извършва последваща оценка т.е. да бъде оставена свобода на стопанските субекти да извършват каквито сделки предполага свободата на стопанската инициатива, но ако увреждат конкуренцията, да бъдат наказани и да им бъдат наложени мерки, които да защитят конкуренцията. Принципно конкурентното право възприема “последваща проверка”. В тази връзка е важно да се посочи също така, че само по себе си притежаването на господстващо положение (положение, което позволява на доминиращото предприятие да попречи на конкуренцията) не е забранено. Забранена е злоупотрабата с него. Това е свързано и с философията на конкурентното право, което като идея цели да защитава свободата на инициативата, а не да я ограничава.
Контролът върху сливанията обаче е предварителна (ex-ante) оценка и по този начин се отклонява от това принципно разбиране, че следва да се оценява едно действия след като бъде извършено. В този смисъл контролът върху сливанията е много близък до секторната регулация, която също като него предвижда налагане на ограничителни мерки, преди да се е стигнало до нарушения. Очевидно е, че това е много по-радикална намеса в свободата на стопанската дейност. Причината е желанието да не се позволи създаването на ситуации, при които ще се възпрепятства на конкуреницята, доминиращите ще злоупотребяват с положението си, а участниците на пазара ще се картелират. Тъй като става дума за радикална намеса в стопанската дейност, Merger control трябва да се намеси само и единствено тогава, когато има значителна доза сигурност, че без тази намеса по всяка вероятност конкуренцията ще бъде увредена.
Това принципно разбиране намира приложение на две нива:
– В уредбата на контрола върху сливанията винаги са предвидени определени прагове, които да гарантират, че само големите сделни ще бъдат оценявани. Макар да е прекалено формален избраният критерий е реализиран оборот. Сделките между предприятия с малки обороти не се оценяват от КЗК
– За да се забрани концентрация, трябва със сигурност да се установи, че в резултат на нея значително ще се възпрепятства ефективната конкуренция. Това трябва да стане винаги след задълбочено проучване. На първи етап се установява, че има съмнения и на втори етап се проверява дали те са основателни. Също така преди да се стигне до забрана, законът дава възможност на страните да променят параметрите на сделката, за да разсеят съмненията на оценяващото ведомство (в България – КЗК), както и то само има възможност да наложи условия, само при изпълнението на които се разрешава сделката. Задължително трябва да се вземе предвид и дали сделката не води и до положителни ефекти. Забрана на концентрация може да има само тогава, когато е сигурно, че тя ще доведе до възпрепятстване на конкуренцията и нищо не може да се направи, за да се предотврати това.
Видове концентрации. Начини на засягане на конкуренцията
Понятието “концентрация”, въпреки първоначалното внушение, не предполага, че винаги се достига до концентриране на пазарни дялове. Концентрация по смисъла на Регламента за Сливанията и на българския ЗЗК има винаги, когато се обединяват две предприятия, независимо на кои пазари работят те или когато се променя контрола върху едно предприятие (независимо на кой пазар оперират придобиваното и придобиващото предприятие). Когато концентрацията покрива определени законови изисквания, това е концентрация, която подлежи на предварителна оценка преди да може да се реализира. Ако такава концентрация се извърши без да е получено разрешение от съответния орган (КЗК или ЕК), се налага санкция.
Едно от най-важните класифициране на видовете концентрации е именно в зависимост от това дали се окрупняват пазарни дялове и изобщо на кои съответни пазари оперират концентриращите се предприятия. За да се изясни откъде идва разликата, следва да се уточни какво са “засегнати предприятия” и какво са “съответни пазари” и “засегнат пазар”.
Засегнати предприятия по правило са участниците в концентрацията, което обаче не означава страните по сделката. В трайната европейска практика се приема, че това са сливащите се предприятия или при концентрация под формата на придобиване – придобиващо и придобивано предприятие. Продавачът по сделката обаче не е засегнато предприятие и пазарът, на който той оперира като цяло не е обект на анализ при оценка на концентрацията. Всъщност и той се отчита, но по-скоро дотолкова, доколкото се оценява връзката с кой пазар се губи за продаваното предприятие, както и ако е налице разделяне на бизнес, който е съществувал на един пазар. Всяко засегнато предприятие развива определена стопанска дейност (именно това е същността на понятието “предприятие” спорд ЗЗК) т.е. оперира на определен съответен пазар. Според ЗЗК, “Съответен пазар” се състои на първо място от “продуктов пазар”, в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени; и на второ място от “географски пазар”, включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони. Практически това означава, че в рамките на един съответен пазар, ако на една стока цената се повиши трайно с около 10% (т.нар тест на малкото, но значимо, трайно повишаване на цените – SSMIP-тест), потребителите биха си купили друга стока. Ако стоките или услугите задоволяват различни потребности или се предлагат на различни територии, такъв ефект не би настъпил.
В зависимост от това на какви пазари участват засегнатите предприятие, сделките биват “хоризонтални”, “вертикални” и “конгломератни”. Съществуват и вертикални концентрации с хоризонтални ефекти.
При хоризонталните концентрации поне две от засегнатите предприятия работят на един и същи съответен пазар. Това означава, че след обединяването пазарният им дял на този пазар ще нарастне. Макар това да е условно и да подлежи на икономически анализ, може да се приеме, че пазарният дял на бъдещата група е равен на сбора на дяловете на участниците. Начинът на увреждане на конкуренцията по принцип е свързан с увеличаване на пазарния дял, както и премахването на конкурент на пазара (това може да е от особено значение ако например става въпрос за малък конкурент, чиято политика на пазара е да пречи на възможни разбирателства между останалите). Разбира се, има и други ефекти, но окрупняването на пазарните дялове е най-видимата последица за конкуренцията. Колкото по-голям дял има едно предприятие, толкова по-възможно е то да придобие господстващо положение, чрез което значително би се възпрепятствала конкуренцията на засегнатия пазар. Тук трябва да се посочи, че засегнат пазар и съответен пазар не са едно и също понятие, а засегнат пазар е този съответен пазар, на който сделката ще има ефект. При хоризонталните концентрации това е пазарът на който участват повече от едно засегнати предприятия.
При вертикалните концентрации (ако са такива без хоризонтален ефект) предприятията работят на съседни пазари по веригата на производство и търговия (вертикално разположени пазари). Например едното доставя суровини на другото, което е производител. Или едното е производител, а другото търговец на едро или на дребно. Или едното е производител на едро, а другото – на дребно. Възможните варианти са различни, но става дума за производство и търговия с един и същи продукт, като обаче участниците в сделката правят различни неща с този продукт. Възможно е някой от тях да участва на два вертикалнто разположени пазара. Напримр търговец на едро и дребно се обединява с тълговец на дребно. В този случай задължително ще трябва да се оценяват и хоризонталните ефекти на сделката.
Ако съответните пазари на участниците са различни, концентрацията е конгломератна.
По-долу настоящата статия разглежда именно въпроса как следва да се оценяват възможните ефекти на вертикалните и конгломератните концентрации. Принципно се приема, че те са по-малко опасни от хоризонталните и следователно, за да се стигне до забрана или дори до налагане на ограничения, трябва действително ефектите от сделката да са особено негативни за конкуренцията за определения като засегнат пазар. Самото определяне на такъв пазар е сложно при липсата на пазарни дялове и най-лесния и елементарен подход е да се приеме, че това е пазарът, на който работи придобиваното предприятие. По-долу статията е съобразена с Насоките на ЕК за оценяването на нехоризонтални сливания, извършвано съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (OJ 2008/c 265/07).
Оценка на нехоризонтални концентрации
При представянето на оценката на нехоризонталните сливания следва да се направи едно важно уточнение. В ЕС Регламент 139/2004 предвижда, че концентрация може да се забрани, ако води до значително възпрепятстване на общия пазар или значителна част от него. В българския ЗЗК обаче се изисква концентрацията да води до създаване или засилване на господстващо положение и съответно, ако след сделката няма господстващо положение, което освен това да е или тепърва създадено или засилено, забрана не може да се наложи.
Принципно разбиране е, че в сравнение с хоризонталните, нехоризонталните концентрации е по-малко вероятно да възпрепятстват конкуренцията. Така е защото при тях не изчезва конкуренцията между двама конкуренти. Освен това при вертикалните и някои конгломератни концентрации дейностите и/или продуктите на участващите предприятия са взаимно допълващи се и обединяването им води до подобрена ефективност, а тя по принцип е в полза на всички, включително и на потребителите. Най-очевидната полза е, че ако се намалят надценките по веригата е много по-вероятно да има и крайна по-ниска цена.
И вси пак нехоризонтални сливания могат в значителна степен да възпрепятстват ефективната конкуренция, особено когато се създава или укрепва господстващо положение. Една такава сделка също може да промени конкурентоспособността и стимулите за конкуриране както на сливащите се предприятия, ката и на техните конкуренти по начини, които са във вреда на потребителите.
Възможните ефекти на нехоризонталните концентрации, според европейската практика, са некоординирано и координирано въздействие. За да е пълен един анализ на такава конзцентрация ведомството, което извършва оценката трябва да разгледа всеки от тях. Задължително трябва да се разгледат и положителните ефекти. Друго, което е важно да се има предвид е, че макар обикновено да е достатъчно да се сравни ситуацията преди сделката с прогнозираната ситуация след сделката, не това е правилният подход. Сравнението би трябвало да е между прогнозираната ситуация след сделката и прогнозирана ситуация, ако няма сделка. Прогностичен анализ трябва да се направи и при модел със и при модел без сделка. В тази връзка следва да се отчетат например вероятното влизане или напускане на пазара, в това число и провокирани от сделката, както и бъдещи тенденции в развитието на пазара, които могат да възникнат в резултат на предстоящи регулаторни промени и др. Липсата на такъв анализ или на обосновка защо той не е направен, особено когато се забранява сделка, поражда съмнения за непрецизност на всяко решение.
Некоординирано въздействие има основно когато се стига до ограничаване на достъпа на реални или потенциални конкуренти до доставки и пазари в резултат на сливането. Ако това доведе до повишаване на цените (а се приема, че нараства стимулът за това) се стига до сериозно възпрепятстване на ефективната конкуренция. Отново обаче трябва да се повтори, че тъй като българският ЗЗК изисква господстващо положение и при тези случаи в България не е достатъчно само да има антиконкурентно ограничаване на достъпа, за да се стигне до забрана.
При координирано въздействие сделката променя естеството на конкуренцията така, че предприятия, които преди това не са координирали своето поведение, сега е много по-вероятно да го направят. Засилват се предпоставките и стимулите да се навреди на ефективната конкуренция. Координацията може да стане по-лесна, по-устойчива или по-ефективна в резултат на сделката. И отново – за разлика от ЕС, в България това не би било основание за забрана, ако няма господстващо положение.
Пазарни дялове
За разлика от хоризонталните сливания, при вертикалните пазарните дялове са само индикация за ситуацията преди и след сделката. Предполога се, че те не нарастват директно в резултат на нея. ЕК в практиката си приема, че ако няма пазарен дял над 30% и индексът на концентрация HHI (индекс Херфиндел-Хиршман, равен на сбора на повдигнатите на квадрат пазарни дялове на всички участници) е под 2000 няма нужда детайлно да се разглежда сделка. Ако ведомство стигне до забранително решение без за е разгледало индекса за концентрация HHI и съществуващите и очаквани тенденции в него, може да се направи извод, че решението е непрецизно.
Ограничаване на достъпа при вертикални сливания
Според Насоките на ЕК, ограничаване на достъпа може да обезкуражи влизането на пазара или разрастването на конкуренти или да ги подтикне да се оттеглят от пазара. Реално оттегляне не е нужно, достатъчно е конкурентите да бъдат поставени в неизгодно положение и впоследствие да се конкурират не така ефективно. Такова ограничаване на достъпа се счита за антиконкурентно, когато сливащите се предприятия — а вероятно и някои от конкурентите им — могат в резултат на това да завишат цените с цел печалба за сметка на потребителите. В България за забрана на сделката се изисква някъде да се създаде или засили господстващо положение.
Първата форма на ограничаване на достъпа е до производствени ресурси – когато се очаква, че новото предприятие ще ограничи достъпа до продукти или услуги, които иначе, в отсъствие на сливане, би предлагало, като по този начин увеличава разходите на конкуренти надолу по веригата. Под производствени ресурси може да се разбира всичко, което е необходимо, за да се произвежда/продава/предлага една стока/продукт. Това може да е например и предоставянето на задължителни застраховки, които са изискуеми за упражняване на дейността на предприятието на долустоящия пазар. Ограничаването може по принцип да бъда отказ да се предоставя ресурса, вдигане на цената му, а в зависимост от пазара, може да е и ползване само на специфична технология, несъвместима с тези на други участници. За да има увреждане на конкуренцията е нужно увеличените разходи за производствени ресурси да доведат до по-високи цени за потребителите. Задължително обаче в такъв случай трябва да се оцени дали не е налице и обратната ситуация – повишената ефективност благодарение на сливането да позволи на новото предприятие да намали цените, така че крайният ефект върху потребителите да е неутрален или позитивен.
Правилната преценка предполага да се оценят три неща:
– възможност да се ограничи достъпа
– стимул да се ограничи достъпа
– ефект надолу по веригата.
Възможността да се ограничи достъпа може да е препятствана от различни фактори. Тя не може само да се предполага заради вертикалната свързаност. Например регулаторни ограничения на горестоящия пазар, които не му позволяват да ограничи достъпа са важен аргумент. Разбира се важна е и позицията на предприятието, опериращо на горния пазар. Ако има много други и силни участници, то няма да успее да ограничи достъпа до ресулса, защото предприятията на долустоящия пазар биха си го купували от конкурентите му. В тази връзка следва да се отчита и потенциалната конкуренция. Много е възможно такова едно поведение всъщност да стимулира навлизането на нови участници на горния пазар, защото се отваря ниша за продажба на добри цени. Възможно е да се създаде и стимул за агресивно ценообразуване на по-малки участници на горния пазар, а това като цяло е добре за конкуренцията. Ако има други продукти или възможности да се заобиколи нуждата от използване на въпросния продукт, това също би трябвало да се отчете.
Когато се оценява стимулът за ограничаване на достъпа, трябва да се направи цялостен анализ на рентабилността от едно такова пазарно поведение за цялата обединена вертикално интегрирана група. Ако не може да се установи предполагаема такава рентабилност, не може да се твърди, че е установено наличие на стимул, а оттам нататък и конкурентен проблем. Едно от сложните неща в екс-анте анализа при merger control е, че трябва да се доказва пазарен стимул. ЕК в насоките си изрично посочва, че даден монополист нагоре по веригата, който вече може пълноценно да извлича всички възможни печалби на вертикално свързани пазари, може да няма никакъв стимул да ограничава достъпа на конкуренти след едно вертикално сливане. ЕК обръща специално внимание и на това, че е необходима оценка и на решаващите фактори за намаляване или дори елиминиране на стимулите за ограничаване на достъра, включително възможността подобно поведение да е незаконно. Както беше посочено, съществуваща регулация, забраняваща ограничаване на достап е особено важна.
Както се посочи, детайлен анализ трябва да се направи и на цялостния ефект от евентуалното ограничаване не достъпа. В тази връзка трябва да се отчете как ще се отрази това на поведението на другите участници надолу по веригата, ще има ли бариери за навлизане надолу по веригата, ще има ли противодействащи фактори и др. Изключително важна е и оценката на ефектите на повишената ефективност. Това може да е намаляване на цената от страна на новата група, повишаване стимулите да се инвестира в иновации и др.
Ако при вертикално сливане ограничаването на достъпа не е едновременно възможно, със силни стимули да бъде направено и слаби стимули за въздържане и имащо значим ефект върху цялостната конкуренция на пазара, то не може да се каже, че сделката на това основание ще доведе до значително възпрепятстване на конкуренцията.
Втора форма на ограничаването на достъпа е ограничаване достъпа до потребители. Тя е налице, когато сред сливащите се предприятия има силен участник на долустоящия пазар и той не допуска други доставчици, освен своя вертикално интегриран. По този начин другите доставчици са възпрепятствани да достигнат до по-долния пазар. Например много силен дистрибутор отказва да работи с други проидводители и в резултат на това само новата група ще има достъп до магазините на дребно и другите изобщо няма да достигнат до крайните потребители. Отново следва да се оценят възможностите, стимулите и цялостният ефект върху пазара. Също са възможни добри последици от повишената ефективност. Важен аргумент е например дали има достатъчно други икономически алтернативи на пазара надолу по веригата, за да могат конкурентите (реални или потенциални) в горната част на веригата да продават продукцията си.
Ограничаването на достъпа до ресурси или пазари е основната форма на некоординационен ефект. Друга такава форма е получаването на достъп до поверителна търговска информация по отношение на дейностите на конкурентите нагоре и надолу по веригата, което да даде ново конкурентно предимство на съответното предприятие.
Координирано въздействие при вертикални сливания
Една сделка може да промени характера на конкуренцията така, че да облекчи координирането между предприятия, които дотогава не са координирали или да направи една възможна координация по-стабилна и резултатна. Грубо казано възможно е след сделката вероятността за картел да е по-голяма, а евентуален картел да е по-опасен.
ЕК приема, че за устойчива координация е необходимо да бъдат спазени три условия:
– координиращите се предприятия трябва да са способни да контролират в достатъчна степен дали условията за координация се спазват
– наличие на възпиращ механизъм, който може да бъде задействан, ако се долови отклонение.
– реакциите на външни за координацията лица не следва да застрашават очакваните от координацията резултати.
Ако концентрация повишава който и да е от тези елементи, тя има координирано въздействие. Наличието на такова обаче не е само по себе си основание за забрана на сделката, особено при възприетия тест на доминацията в българския закон.
Повишена вероятност от координиране би имало ако в резултат на ограничен достъп бъде елиминиран конкурент или бъде увеличена симетрията. Особено ако конкурентът, който е елиминиран е конкурент тип “Маверик” – малък агресивен играч, склонен да не се съобразява с координация и да подбива цените. Дори само промяната на стимула на такъв играч (която промяна може да е резултат от вертикална интеграция) е възможно да доведе до съответния ефект.
Възможностите за санкции при отклонение от координация и ролята на възпоращите фактори могат да имат най-различна форма и трябва конкретно да се преценяват. За координиращите ефекти като цяло може да се каже, че са по-характерни за хоризонталните, отколкото за вертикалните концентрации.
Оценка на конгломератни концентрации
Веднага трябва да се посочи, че, за да има изобщо повод да се мисли за възможна промяна в пазара, съответните пазари на участниците в такива сделки все пак трябва да са тясно свързани, макар да не са вертикално разположени. В противен случай единственият ефект на сделката би могло да е подобряване на вътрешната организация на предприятието. Изобщо да се мисли за възможност да се забрани сделка заради такъв ефект, е твърде крайно.
Както и при вертикалните концентрации, при конгломератните също може да настъпи най-вече ограничаване на достъпа. Приема се, че това може да стане преди всичко във връзка с комбинацията от невзаимозаменяемите, но все пак свързани продукти. Възможни практики на слетите предприятия са например обвързването и пакетните продажби на двата продукта. Трябва да се има предвид обаче, че в много случаи пакетните продажби могат да се окажат и проконкурентни, доколкото позволяват двата (или повече) продукти да се продават на цена по-добра от сбора на цените на продуктите. Именно в този контекст се прави разлика мжду два основни вида пакетни продажби. При “чистата” пакетна продажба продуктите се продават само заедно, докато при смесената те са на разположение и поотделно, но сумата от единичните цени е по-голяма, отколкото пакетната цена. „Обвързване“ пък има, когато клиентите, купуващи една стока (обвързващата стока), трябва да купят и друга стока от производителя (обвързаната стока). Това може да се постигне както на база договор, така и например чрез технически характеристики и съвместимост между продуктите. За да се каже, че са налице негативни последици отново трябва да се оценят възможностите и стимулите за ограничаване на достъпа последством такива практики, както и цялостния ефект върху конкуренцията. По отношение възможността ЕК е приела, че , за да има такава, новото предприятие трябва да притежава значителна пазарна мощ на някой от засегнатите пазари, което не означава непременно наличие на господстващо положение. Както обаче беше неколкократно посочено, в България, за да се стигне до забрана и дори до втора фаза на производството по оценка, задължително трябва да се създаде или засили господстващо положение на някой пазар. По принцип когато един от продуктите на новото предприятие е много силен и практически безалтернативен, неговите клиенти биха били склонни да си купят втория продукт именно на същия производител, ако това би им излезнало по-евтино и това би изкривило потребителското търсене на втория продукт. Разбира се, трябва да се докаже, че продуктите изобщо имат общи клиенти. При обвързвнето пък клиентите на продукта, където има силна позиция изобщо нямат избор и получават и обвързаната стока. Ако по принцип сред тези клиенти има търсене на тази стока, това ще доведе до изкривяване на търсенето на обвързаната стока. В подобни ситуации вторчен негативен ефект е, че потенциални навлизащи участници на пазара на допълващия продукт, могат да се откажат това навлизане, поради тенденцията обединеният участник да използва позицията си на другия пазар.
Що се отнася до стимула за опити да се ограничава достъпа, отново е важно какви са като цяло потребителските настроения и тенденции на пазара. Приема се, че ако потребителите практически нямат нужда от втория продукт (на пазара, на който няма доминация, но на който би се извършила антиконкурентната интервенция) стратегията за обвързване би била губеща. Защото или би отказала клиентите, повишавайки цената за сметка на получаване на нещо излишно или би продаване на нещо повече т.е. с повече разходи на същата цена. Специално за България в тази връзка следва да се отчете и изричната забрана по линия на нелоялната конкуренция при продажба на стока, заедно с нея да се подарява (или продава на фиктивна цена) друга стока, ако не става дума за принадлежност или дребен рекламен продукт. Потенциалната санкция за нелоялна конкуренция води до това, че практически значението на пакетната продажба се ограничава преди всичко до пазарите на основна стока и принадлежност (типичен пример са резервни части).
Що се отнася до цялостния ефект на пакетни продажби или обвъзване, важно е, че, ако просто обединеното предприятие повиши своите продажби за сметка на конкурентите си, това само по себе си не е лошо. Именно такива възможности са сред стимулите за сключване на големи сделки. Проблем би възникнал, ако наред с това трайно се намарят стимулите на останалите предприятия все пак да се конкурират със засилилото позицията си предприятие. Ако това доведе до възможност да бъде придобито господстващо положение и на втория пазар, това вече наистина би било основание за забрана на сделката и по българското право. Дали това е възможно да настъпи и дали реално би се създала доминация трябва да се оцени винаги и с оглед на балансиращи фактори като наличието на балансираща пазарна мощ на купувача или доли възможно повишаване на стимулите за навлизане например в случаите на създаване на изкуствено търсене на обвързания продукт.
Подход при установени проблеми
Както беше посочено и в началото на статията забрана на една концентрация е крайната възможна мярка, ако нищо друго не може да помогне. Затова философията на контрола върху сливанията, която е залегнала и в процедурата по българския закон, е първо да се даде възможност на предприятията да предложат модификации на сделката, така че да се преодолеят опасенията, че конкуренцията ще бъде сериозно възпрепятствана. Дори те да не направят такива предложения обаче, Комисията също разполага с правомощие да наложи определени задължения на предприятията. В практиката се приема, че задълженията могат да са поведенчески или структурни. Например може заради ефектите на сделката КЗК да наложи определени забрани или да задължи предприятията да възприемат някакво поведение. Това безспорно е намеса в свободата им на стопанска дейност, но тази намеса е много по-малко интензивна от забрана. В контекста на посоченото по-горе като възможни последици от нехоризонтални концентрации това биха били мерки, които да попречат на ограничаването на достапа или координационните ефекти. Например без да е изчерпателно:
– забрана за продажба на свързани лица или забрана за продажба при оперделени условия (ако няма секторна такава);
– ценови ограничения (ако такива не следват от секторна регурация);
– забрана за обвързана продажба;
– запазване на отделни дружества на обединените предприятия, за да се препятства крос-субсидира;
– изграждане на “китайска стена” между управлението на обединените предприятия
и др.
При всички положения, за да се забрани една сделка, би следвало да се очаква КЗК (или ЕК ако тя е компетентна) първо да обоснове, че са били търсени, но не са били намерени достатъчно ефективни мерки, които да позволят едновременно да се зачете волята на страните да реализират концентрацията, както и необходимостта да се защити конкренцията на пазара.
