Законът опитва да пресече избягването на санкция
С едно от последните изменения в Закона за защита на конкуренцията от 2021 г. бяха въведени нови гаранции, че предприятията-нарушители няма да могат да избегнат отговорността си по закона. Целта е да се пресекат опитите да се избяга от отговорност чрез прехвърляне на предприятие, което е извършило нарушение или чрез обособяване на отделно юридическо лице в рамките на икономическа група, което да извършва нарушения, но да има нисък оборот и по този начин налаганата санкция да е малка. В последния случай цялата икономическа група извлича облаги от противоправни действия, но санкция понася само едно от дъщерните й дружества. Като се има предвид, че санкциите по закона зависят от реализирания от дружеството оборот, това би могло да е тактика за силно редуциране на размера на наказанието. Силно намаленото наказание от своя страна значително намалява ефективността на регулатора, каквито и други мерки за защита на конкуренцията да бъдат предприемани. Законът е предвидил и мерки за реалното санкциониране и на сдружение на предприятия, когато именно такова сдружение нарушава конкуренцията, а нарушение на самите предприятия по една или друга причина не може да бъде доказано. Това е особено важно и с оглед превенцията – не трябва да се чака членовете на сдружението реално да се картелиран, достатъчно е, че то е предприело действия в тази посока. В същото време обаче законодателят е помислил и затова да не отчита два пъти един и същ оборот при изчисляване размера на наказанията. Тези законодателни изменения, за разлика от конюнктурните промени, целящи удължавана не мандата на действащите членове на комисията и тяхната нанаказуемост, могат да се оценят изцяло положително.
Промените, за които става дума, са въведени с новата ал. 14 на чл. 100 в Закона. Според него, на първо място имуществените санкции за нарушение на класическото конкурентно право (картели и злоупотреби с господстващо положение) могат да бъдат наложени и на лице, което упражнява контрол върху предприятието нарушител. Това означава например, че ако конкретният извършител е нечие дъщерно дружество, санкцията може да се наложи и на дружеството-майка. Правилото е израз и на икономическия подход на конкурентното право, според което не е толкова важно кое е формално юридическото лице, а кой реално определя какво да бъде икономическото му поведение. Именно това е значението на понятието контрол – контрол упражнява този, който взема решенията относно търговското поведение. Именно затова е оправдано и той да носи отговорността. Също така, това препятства обособяването на отделни дружества, чрез които да се извършват нарушенията. Второто правило на ал. 14 е свързано с възможността да се накаже дружество, което е придобило активи на нарушителя вследствие на преобразуване и нарушителят е престанал да съществува като юридически субект. Идеята на законодателя е да не позволи чрез формални сделки да се достигне до ситуация, при която да няма нарушител и никой да не може да бъде наказан. Общото правило е, че който извърши нарушение, той плаща имущиствената санкция. Възможно е обаче, след като е направено нарушение, предприятието да се влее в друг търговец или да се слее с него. От този момент нататък нарушителят няма да го има, а никой друг няма да е извършил нарушение. Законът обаче вече изрично казва, че който е придобил предприятието, ще отговаря и за неговите действия. Нещо повече, т. 3 на същата алиния стига още по нататък и предвижда, че санкцията може да е в тежест и на лицето, което е икономически правоприемник на дейността, чрез която е извършено нарушението. Всъщност става въпрос за две различни проявления на едно и също нещо – наказан може да бъде този, който към момента на решението за налагане на санкция реално развива дейността на нарушителя. Практически е без значение дали тази промяна в този, който извършва дейността се е случила в резултат на формални корпоративни изменения или това се е случило чисто икономически. Правилото е продължение на логиката, залегнала в понятието за “предприятие” по смисъла на ЗЗК, което е равнозначно на обособена стопанска дейност.
Когато става дума конкретно за картел има и друго ново правило относно лицето, което може да бъде наказано. Конкретно става дума за нарушение, извършено от сдружение на предприятия. Конкурентното право по принцип има доста критично отношение към сдруженията на предприятия, защото се приема, че те биха могли да бъдат удобна форма за уговаряне на картели. Много е вероятно от друга страна да бъде установено, че сдружението е работело в посока разпределяне на пазари или фиксиране на цени, но никое от самите му членове да не е доказано замесено в това. Затова вече е предвидено, че в такива случаи комисията налага имуществена санкция на сдружението в размер до 10 на сто от сумата на общия оборот на всеки член на сдружението, който развива дейност на пазара, засегнат от нарушението, за предходната финансова година. Ако обаче освен самото сдружение, санкция се налага и на някой от неговите членове, законът е предвидил, че оборотът на този член на сдружението не се взима предвид при изчисляване на санкцията за асоциацията. Той се взима предвид само при изчисляване санкцията на самия член.
Разгледаните случаи само формално са отговорност за чужди действия. Според икономическата логика на конкурентното право, предприятие е равно на дейност. Именно затова в случая логиката е проста – санкцията ще плати този правен субект, който реално владее дейността, която е свързана с нарушението.
