Френското ведомство по конкуренция: “Google вероятно злоупотребява с доминация в отношенията си с издатели и медии”

Изискват незабавни преговори на Google с издателите и новинарските агенции

Видно от информация на официалната интернет страница на френското ведомство за защита на конкуренцията, то е изискало Google да договори включително със задна дата с издателите и информационните агенции дължимото им възнаграждение относно сродните права за повторно използване на защитеното им съдържание. Макар на ранен етап от производството, ведомството счита, че практиките на Google в тази връзка вероятно представляват злоупотреба с господстващо положение. В рамките на три месеца Googleтрябва да проведе добросъвестни преговори с издатели и новинарски агенции относно възнаграждението за повторно използване на защитеното им съдържание и това трябва да обхваща и периода от 24 октомври 2019 (три месеца след приемането на закона) досега.

Решението за това е в резултат на подадени жалби от страна на медийни издатели и на Агенция Франс прес и е свързано с влизането в сила на закона от 24 юли 2019 г. на закона за сродните на авторските права.

Спорните практики на Google

Оплакванията са, че като се позовава на прилагането на закона за сродните права, Google едностранно е решил, че вече няма да показва извлечения от статии, снимки, инфографика и видеоклипове в рамките на различните свои услуги (Google Search, Google News и Discover), освен ако издателите предоставят разрешение за тяхното безплатно използване. По-голямата част от издателите практически са предоставили лицензи на Google за използване и показване на защитеното им съдържание, без евентуални договаряния и без получаване на възнаграждение от Google, като се дава възможност и за по-голямо представяне на защитеното съдържание.

Разследването на ведомството и предварителните заключения

Трябва да се подчертае, че разследването на френското ведомство е на ранен етап и приетото решение още не означава, че е решено, че Google е извършил нарушение. Към този момент са получени становища от Google, издатели в пресата и AFP, както и от други търсачки ни ипституции. Проведено е и изслушване на жалбоподателите и Google.
След това изслушване с постановеното решение ведомството заявява, че приема, че Google вероятно ще заема господстващо положение на френския пазар за общи услуги за търсене предвид пазарния му дял от около 90% в края на 2019 г. Отчетено е и, че на този пазар има силни бариери за навлизане и разширяване, свързани със значителни инвестиции, необходими за разработване на технологията на търсачките мрежови ефекти на пазара.

Френското ведомство разглежда и зависимостта на издателите от Google. Сочи се, че Google реално носи значителен трафик на уебсайтовете на издатели и информационни агенции. Установено е, че търсачките, в това число и Googlе, представляват според сайтовете между 26% и 90% от пренасочените трафик към техните страници. Издателите и информационните агенции не могат да си позволят да го загубят. По тази причина те са буквално принудени да се съобразят с политиката на Google за показване без възнаграждение, за да не загубят читателска аудитория.
Така посочената зависимост от гледна точка на българския закон би била от една страна допълнителен аргумент за доказване на господстващо положение. От друга страна, дори да не се докаже господстващо положение, това би било индикация за по-силна позиция при договаряне, злоупотребата с която също е забранена.

На този предварителен етап френските антимонополисти освен, че считат, че вероятно ще се установи господстващо положение, също така считат, че има сериозна вероятност спорните практики да бъдат квалифицирани като злоупотреба с господстващо положение. Посочени са три основания за това:

• Налагане на нелоялни търговски условия – Google едностранно налага на издателите и информационните агенции нелоялни условия и избягва всякаква форма на договаряне и възнаграждение за повторно използване и показване на защитено със сродни на авторските права съдържание
• Злоупотреба с право – Google използва законната опция за безплатно предоставяне на определено съдържание, разширявайки я в посока по принцип да не плаща възнаграждение за показването на защитено съдържание. Според ведомството такава практика на Google e в противоречие с целта на закона. Освен това Google отказа да предостави на издателите информация, необходима за определяне на възнаграждението, и счита, че може да възпроизведе всички заглавия на статиите в тяхната цялост, без да търси съгласието на издателите;
• Дискриминация – Нулевото възнаграждение независимо от конкретните обстоятелства индикира, че Google може да се е отнасял по един и същ начин с икономически субекти в различни ситуации извън всяка обективна обосновка.

Привременни мерки – същност и основание. Наложените на Google мерки

Един от най-съществените инструменти, с които разполагат ведомствата по защита на конкуренцията е налагането на привременни мерки. С това правомощие разполага и КЗК. Българският закон посочва, че ако при проучване за картели и злоупотреба с господстващо положение, има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди за конкуренцията, комисията може по своя инициатива или по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението, да разпореди незабавно прекратяване на практиката от предприятието или сдружението на предприятия или да наложи други мерки, които са необходими с оглед целите на този закон. Комисията не може да налага мерки, които са от компетентността на други органи и са предвидени в други закони.

Идеята на привременните мерки е още на ранен етап да се предотвратят или минимизират вредните последици от едно нарушение. Това е изключително интензивна държавна намеса, защото регулаторът налага забрани и ограничения в икономическата свобода на съответното предприятие без да има установено нарушение. Привременните мерки могат да се разглеждат като своеобразно обезпечение, налагано от регулатора.
Именно защото са изключително интензивна регулаторна намеса и то на ранен етап, българският закон предвижда, че те могат да се налагат само за най-тежките нарушения, но не и например при съмнения за нелоялна конкуренция. Неслучайно като се създаде Законът за защита на търговската тайна в България, една от основните му ценности беше, че предвиди обезпечителни мерки на ранен етап. Докато търговската тайна беше защитена по линия само на нелоялната конкуренция, такива мерки не бяхе възможни. У нас при съмнения за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне такива мерки не могат да се налагат, а само ако злоупотребата е с господстващо положение. Предвидено е и съдебно обжалване на наложените мерки, но жалбата не спира тяхното изпълнение.

Френското ведимство е задължило Google да преговаря добросъвестно с издателите и информационните агенции, които поискат това и при спазване на прозрачни, обективни и недискриминационни критерии да договори дължимото им възнаграждение за всяко повторно използване на защитено съдържание, считано от 24 октомври 2019 г. Задължението предполага преговорите да се водят не просто формално, а реално да доведат до предложение за възнаграждение от Google.

• Срокът за преговори е 3 месеца от отпрвяне на искане
• Индексирането, класификацията и представянето на защитеното съдържание, към момента не трябва да се влияе от преговорите
• всеки месец Google ще трябва да се отчита как изпълнява решението.

Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар

Френският закон, който е станал повод за практиките на Google и който всъщност е целял да подобри положението на издателите, е приет в резултат транспорирането на Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар.
На 26 март 2019 Европейският парламент прие нейният окончателен текст, който беше одобрен и от Европейския съвет на 15 април. Директива е обнародвана в Официален вестник на ЕС на 17.05.2019 г. и е влязла в сила на 06.06.2019 г. България следва да транспонира директивата в националното си законодателство до 24 месеца след датата на влизането й в сила (в срок до 07.06.2021 г.).
Една от съществените новости в директивата е т.нар. “данък линк”. Той е свързан с тома, че Директивата създава нов вид сродно на авторското право за закрила на издателите на новинарско съдържание, новинарски агенции, журналистите при цифровото използване на техните публикации в печата. На тях се предоставят изключителни права на възпроизвеждане и публично разгласяване върху техните публикации в пресата при онлайн използване от доставчици на услуги на информационното общество. Практически новинарските агрегатори като Google News, са задължени да получат разрешение за използване на публикации на издатели на новинарско съдържание и журналисти. Тези права се погасяват две години след публикуването на публикацията в пресата, като срокът тече от 1 януари на годината след датата, на която е излязла публикацията в пресата.

Директивата обаче запази възможността да се виждат откъси (snippet), когато се четат или споделят статии в новинарски агрегатори. След транспонирането на директивата (каквото вече е направено във Франция) новинарските агрегатори ще могат да продължат да показват откъси, без да е необходимо разрешение от издателите на новини само при условие че “snippet” представлява „много кратък откъс“ или „отделни думи“, от публикация в пресата, придружени с линк към източника и че не се счита, че новинарският агрегатор злоупотребява с тази функция. Практиките на Google показват обаче, че новинарските агенции всъщност имат по-голяма нужда от това споделяне на откъси и линкове към техни страници, отколкото Google.

Повече за директивата може да прочетете в следната статия, а ако желаете, да получите подробна презентация за нея, може да пишете на info@koparanov.bg

Още преди приемане на директивата е имало съмнение, че тя може да доведе до такъв обратен резултат. В Германия, както и във Франция, Google е променил показването на новините и е спрял да показва дългите откъси, за което би се изисквал лиценз. Тъй като това е водело до намаляване на посетителите на сайтовете, издателите са били принудени да дадат на Google безплатен лиценз, но не са дали такъв за по-малките търсачки. С други думи последиците от директивата е възможно да са именно в засилване на господстващото положение на Google, което допълнително да му даде предимство пред малките търсачки. Производството на френското ведомство цели да пердотврати и това.