ЕК прие указания как съдилищата да третират търговската тайна в производствата, свързани с конкурентното право
Значението на търговската тайна в преписките и делата за защита на конкуренцията
Един от най-чувствителните въпроси, когато става дума за дела за защита на конкуренцията, както и за дела за обезщетяване на вреди от такива дела, е въпросът за опазване на конфиденциалната информация. Този въпрос стои и в делата за установяване на определени факти или за преустановяване на нарушение. В редица случаи предприятията се въздържат да упражняват правата си, за да не се наложи да разкрият конфиденциална информация. От друга страна, като се има предвид, че гражданският процес по принцип е публичен (а делата за обезщетение са граждански), нерядка практика е да се завеждат дела с основна цел да се задължи насрещната страна да представи определен документ и всъщност целта е именно достъп до този документ.
Всичко това допълнително се подсили преди няколко години, когато Директивата относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила изрично задължи държавите да осигурят ефективна възможност на гражданите и дружествата да предявят искове за обезщетение, ако са жертви на нарушения на антитръстовите правила на ЕС. Макар и със закъснение и при редица слабости в законодателната техника, директивата беше транспонирана и в България.
След приемането на директивата, ЕК ясно е идентифицирала, че в производствата за обезщетения има вероятност националните съдилища да получат искания за получаване на доказателства, съдържащи поверителна информация. Директивата предвижда, че държавите членки трябва да гарантират, че националните съдилища разполагат с правомощия при определени условия да изискат такива доказателства, като в същото време директивата изисква държавите членки да гарантират, че националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на тази поверителна информация. Ясно е обаче, че достъпът до поверителната информация и защитата ѝ може да бъде уредена по много различен начин в различните законодеталства. Самата директива не навлиза в подробности как трябва да стане това и как точно да се постигне подходящият баланс между правото на ищеца на достъп до съответната информация и правото на друга страна на защита на поверителна информация. Това от своя страна води до опасността в едни държави или дори в едни конкретни съдилища търговската тайна на предприятията да е защитена по-добре, отколкото в други.
Тайната в административните прозводства пред ведомствата по конкуренция
Самите ведомства за защита на конкуренцията, в това число и българското КЗК са приели правила, които да търсят именно този баланс в административните производство – преписките за установяване на самите нарушения. Принципното правило е, че никой не може да откаже да представи информация като се позовава на това, че е тайна, обаче винаги може да обяви дадена информация за защитена, ако обоснове защо това е така. В правилата подробно е разписано на какви основания информацията може са се засекрети, но също така и кога може да бъде разсекретена. КЗК няма право да разгласява такава информация и при постановяване на решението тя изготвя два варианта – единият е пълен, до който само нейните служители имат достъп, а другият е публичен и в него липсва значителна част от информацията по казуса . Но ако КЗК разполага с информация, която е решаваща за установяване на нарушението, тя е длъжна да разкрие тази информация на разследваните предприятия, за да не наруши правото им на защита. Разбира се винаги е спорно кога дадена информация е решанаща и често пред съда, докато се оспорват, актовете за засекретяване на данни, се спори именно по този въпрос. Специално в България като цяло съдът подкрепя КЗК в като цяло доста значителното засекретяване на информация. Въпреки това, може да се каже, че липсва категорична сигурност кога един факт със сигурност ще бъде запазен в тайта и кога има вероятност да бъде разкрит.
Проблемът за съдебните производства
Правила като описаните по-горе обаче в България има за административните производства, но не и за съдебните – нито тези, при които съдът проверява решението на КЗК, нито в производствата за обезщетения за претърпени вреди. Принципно пред КЗК законът задължава всеки да даде (с възможността да обяви като конфиненциална) информация, която му е поискана от ведомството. Докато за производствата пред съд става въпрос за изискване на доказателство, поискано от насрещната страна т.е. това може да е предприятие, което откровено се опитва да се “домогне” до информация заради самата нея. Разбира се, формално КЗК и разследваното предприятие са насрещни страни в производствата по обжалване на решенията на КЗК, но реално комисията действа и като орган, решаващ спор между две предприятия. Тя няма нужда от информацията, за да я използва в търговската си дейност кано конкурент на разследваната фирма. Тъй като КЗК разследва, тя решава какво да поиска и не е обвързана от искания от някоя от спорещите страни в тази връзка. При гражданските съдебни дела за обезщетение за вреди, това не е така.
Указанията на ЕК
Осъзнавайки усложненията, които могат да настъпят във връзка с опазване на конфиденциална информация в съдебните дела, ЕК проведе консултации, продължили около година, в резултат на които в края на юли 2020 г. е приет акт с указания относно защитата на поверителна информация от националните съдилища в производства за прилагане от страна на частноправни субекти на правото на ЕС в областта на конкуренцията. Указанията са под формата на съобщение. Съобщението е интересен инструмент, с който европейските институции уреждат определени отношения. Те попадат в така нареченото soft law – това не са правни норми, а насоки, които целят да уеднаквят практиките в различните държави и да представят виждането на ЕК по определени въпроси. Когато става въпрос за упражняване на правомощия на ЕК, тя чрез “съобщения” практически “дописва” съответните регламенти, но в много повече детайли като посочва при определени случаи как ще тълкува дадена норма в регламента и как ще го прилага. Комисията практически уточнява какви решения би вземала за определени казуси. Специално в сферата на конкурентното право инструментът на “съобщенията” е изключително силно използван. В момента напримеп тече обществено обсъждане на едно от най-ключовите съобщения, а именно това за дефинирането на съответните пазара (очаквайте скоро представяне и на него). В допълнение ведомствата на отделните държави, в това число и българската КЗК, имат практиката да заимстват “съобщенията” и в своята практика да ги прилагат и те. Това е в известна степен и официално, като съответните решения на КЗК, които имат почти нормативен характер, изрично препращат към съобщенията. Разбира се, в конкретния случай не става въпрос за представяне на това как Комисията би подходила в даден случай, а реално за насоки как съдилищата да защитават тайната на страните в процеса.
Съобщението на ЕК включва практически насоки към Съдилищата относно подбора на ефективни мерки за защита на тайната. Предвижда се, че трябва да са съобразени, наред с другото, специфичните обстоятелства по делото, вида на изискваната информация, степента на оповестяване, засегнатите страни и отношения, както и административната тежест и отражението върху разходите. Сред препоръчаните и описани в съобщението мерки за защита на тайната са:
- редакции на представените доказателства
- поверителни кръгове,
- използване на услугите на експерти,
- изслушвания при закрити врата и др.
Националните съдилища биха могли, разбира се в зависимост от действащото процисуално право в съответната държава, да разпоредят използването на една или повече от тези мерки в защита на поверителната информация. Очаква се това да се случва основно когато бъдат направени искания за оповестяване на поверителна информация по време на производствата, но също така и след тяхното прекратяването им. Съобщението също така описва как и кога тези мерки биха могли да бъдат ефективни. Важно е да се има предвид, че този акт на ЕК не е обвързващ за националните съдилища и не изменя процесуалните правила, приложими към гражданските производства в отделните държави членки. Той е изцяло практически ориентиран. Разбира се, няма как това да не доведе до известна несигурност как отделните съдилища ще го прилагат и доколко ще следват насоките в съобщението, но въпреки това може да се каже, че това е значителна стъпка в унифицирането на мерките за защита на тайната и за препятстване на недобросъвестни опити да се използват съдебни производства с цел придобиване на тайна на конкурент или на друго предприятие.
