От страницата на КЗК е видно, че Комисията със свое определение е предявила на Nikon Europe B.V. (Никон Юръп Б.В.) и „Профайлд“ ООД твърдения за извършено нарушение, изразяващо се в участие в забранено споразумение. Интересни в случая, така както е представен в прессъобщението на КЗК, са два аспекта.
На първо място видно е, че става дума за вертикални споразумения, ограничаващи или нарушаващи конкуренцията. Това са споразумения между доставчик и клиент и като правило се приема, че те имат по-слабо влияние върху конкуренцията и я увреждат в по-малка степен. Неслучайно Европейската комисия е приела регламент за групово освобождаване, според който, ако отговарят на определени изисквания, вертикалните споразумения се считат освободени от забраната, съдържаща се в Договора за функциониране на ЕС и Регламент 1/2003. По силата на решение на КЗК, този регламент се прилага и за чисто български случаи. Принципното разбиране е, че когато не се договарят двама или повече преки конкуренти, тяхното разбирателство е по-малко вероятно да увреди конкуренцията. Разбира се, за да е това така е необходимо да са налице определени условия. Ако те не са изпълнени, споразуменията за вертикални ограничения могат да са доста вредни за конкуренцията на пазара. Това е така, особено в случаите, когато единият или и двамата участници в споразумението имат господстващо положение или лидерски позиции на някои от пазарите и изключват конкуренцията на свързан пазар, който е зависим от пазара на силното предприятие. Ако пък става въпрос за пазари, при които има голяма лоялност на клиентите и зависимост от търговските марките, възможностите за увреждане на конкуренцията се засилват. Затова и Регламента предвижда, че освобождаването важи само ако никой от участниците няма 30% пазарен дял на своя пазар, както и ако не са налице “твърди ограничения” на конкуренцията, каквито са “разпределянето на пазари” и “определяне на цени”. Дори обаче да няма такова твърдо ограничаване на конкуренцията, ако нечий пазарен дял надхвърля 30% следва да се прецени дали самото естество на нарушението е такова, че да нарушава конкуренцията. Изглежда в конкретния случай КЗК е преценила, че именно това се е случило. Според съобщението на Комисията споразумението, за което е подвигнато твърдение, че представлява нарушение е за ограничаване продажбата на оригинални резервни части и сервизно оборудване/инструменти, необходими за осъществяване на сервизна дейност за фотографски продукти с марката Никон, на трети лица, потенциални доставчици на сервизни услуги на територията на България. От съобщението на КЗК може да се направи извод, че споразумението, за което е производството е свързано със система на т.нар. “селективна дистрибуция”, при която ограничен брой оторизирани дистрибутори, определени на база на критерии за селекция, имат ограничени възможности за препродажба. Селективната дистрибуция се използва почти винаги за дистрибуция на маркови крайни продукти. В случая очевидно не става дума за препродажба, а за сервизни дейности, но именно това също е типичен случай, в който се прилага селективната дистрибуция. Като цяло такава система не е изначално забранета, защото критериите са свързани с характеристиките на продукта. Това обаче не изключва в определени случаи селективната дистрибуция да се прилага по антиконкурентен начин или критериите за определяне на оторизираните дистрибутори да не са обективни и практически тази система да се използва за прикритие за ограничаване на определени участници да не могат да се конкурират на съответния пазар (в конкретния случай явно това е пазар на ремонт на фотоапарати и конкретно на Никон). КЗК посочва именно, че, според нея, възникват основателни съмнения за наличие на споразумение между Никон Юръп Б.В. и „Профайлд“ ООД, действащо като единствен оторизиран сервизен център на Никон за територията на България, по силата на което двете дружества са постигнали принципна договорка да не допускат втори участник на пазара по предоставяне на следпродажбено сервизно обслужване на фотографски продукти с марка Никон в България. Практически КЗК обвинява дружествата, че са се договорили да създадат естествен монопол на сервизната дейност на фотографските продукти на Никон. Какви са конкретните основания на КЗК не е посочено в прес-съобщението, но, имайки предвид процедурата по разследване, те са представени на дружествата във връченото им определение.
Вторият интересен момент в определението на КЗК е, че в случая тя ще прилага както ЗЗК, така и европейското право. По принцип, важно е да се прави разграничение кога се прилага българският закон и кога ДФЕС и съответно регламент 1/2003. Българското вътрешно право е приложимо, когато казусът е с изцяло българско значение и засяга само българския пазар. Когато обаче споразумението може да засегне търговията между държавите членки, следва да бъде приложено и европейското право. Всяко национално ведомство за защита на конкуренцията, каквато е и КЗК, има право в определени случаи да прилага европейското право – когато съответното споразумение може да засегне търговията между държавите-членки. ЕК има нарочно известие как да се преценява дали такова засягане е налице. В определени случаи компетентна за прилагането на европейското право е Европейската Комисия. По-подробно в тази връзка – “Разпределение на компетентността в областта на антитръста и концентарциите в ЕС” Кирил Пангелов и Христо Копаранов, сп. Търговско и конкурентно право, 2/2008
