От страницата на КЗК става ясно, че с две свои решения Комисията е установила нарушения на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК за участие в картел за нагласяне на обществени поръчки. КЗК е определила и имуществени санкции на дружества, участници в обществени поръчки по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Решенията тепърва подлежат на обжалване най-напред пред Административен съд София Област, който засега няма практика относно картели, но тази година вече показа, че няма притеснения да отменя знакови дела на Комисията. Последна инстанция след това е Върховният Административен съд.
Решенията се отнасят за манипулиране на обществени поръчки в Търговище и Гоце Делчев, а пред КЗК е висящо подобно производство и за Пловдив.
Според посоченото от КЗК, в рамките на проучването тя е установила, че участниците по всяка една от двете обществени поръчки са се споразумели относно разпределянето на обектите, възлагани в процедурата, както и относно цените, които да предложат на възложителите. Комисията твърди, че споразуменията имат за цел пълно предотвратяване на конкуренцията при подаването на оферти.
Интересно в това проидзводство е и как се е стигнало до решението. В хода на производството КЗК е използвала едно от най-тежките си правомощия, а именно претърсване на обекти и изземване на документи. Както и КЗК изрично посочва, друг интересен момент от разследването е това, че за първи път в антитръстовата практика на КЗК е приложена т.нар leniency-програма, при която част от предприятията са представили в КЗК документи и са съдействали за постановяване на решението. В резултат на това те са или освободени от санкция или размерът й е редуциран.
Един от спорните моменти в решенията е, че КЗК установява, че в поръчките са участвали определени неперсонифицирани формирования, а именно консорциуми, но въпреки, че те отговарят на понятието “предприятие” по смисъла на ЗЗК, КЗК в крайна сметка е наказала не тях, а дружествата, които ги формират.
