Комисията се опитва да принуди компанията да се съобрази с решението й и да прекрати дейността си
Според информация на сайта на КЗК, Комисията е наложила нова санкция на „Такси Максим“ ЕООД. Този път наказанието е защото е установено, че дружеството не е изпълнило Решение № 629/30.05.2019 г. на КЗК, тъй като не е прекратило установеното с него нарушение.
С решението си от преди година КЗК беше установила, че „Такси Максим“ ЕООД предоставя услуга по свързване чрез мобилни приложения на шофьори и пътници за осъществяване на автомобилен превоз. КЗК възприема тази услуга като услуга, сходна на таксиметровия превоз на пътници. Според Комисията, услугата се предоставя без да са спазени законоустановените изисквания за таксиметров превоз и така „Такси Максим“ нарушава добросъвестната търговска практика и получава нелоялно конкурентно предимство.
Това решение е обжалвано пред Административен съд София област, който го е потвърдил. Въпреки това решението още не е влязло в сила, защото тече обжалването пред последната инстанция – Върховния административен съд. Фактът, че решението не е окончателно влязло в сила, обаче не е пречка то да бъде изпълнявано в тази му част. Особеното на решенията на КЗК е, че санкциите се заплащат едва след окончателно влизане в сила, но Комисията постановява незабавно изпълнение на частта на решенията, с които се постановява прекратяване на нарушението.
Впоследствие обаче КЗК е установила, че „Такси Максим“ не се е съобразило с решението й и продължава да предлага същата услугата като дори променя и развива сайта си, разширява предлаганите услуги и тарифи и продължава да привлича шофьори и потребители с различни маркетингови похвати.
Това е дало основание КЗК повторно да накаже Такси Максим. Това обаче формално не е санкция за извършвания таксиметров превоз, тъй като такава санкция вече е наложена с първото решение. Новото наказание е заради това, че предприятието е игнорирало решението на КЗК и не се е съобразило с него. Основната цел на този вид санкции е да се “принуди” дружеството да се съобрази с решението на Комисията. Затова и санкцията не е определена в твърд размер, а се налага за всеки ден, докато Максим преустанови дейността си. Тази периодична имуществена санкция е определена в размер на 5% от среднодневния оборот на дружеството за всеки ден на неизпълнение, което е равно на 6,00 лв. на ден. Началната дата, от която се изчислява санкцията е 13.06.2019 г. Практически това означава, че досега са се събрали около 2 хиляди лева санкция. Ако Максим още една година не се съобразява с решението, ще се натрупат още толкова. Въпреки идеята тази санкция да стимулира предприятието да се съобрази с КЗК, възникват сериозни съмнения, че този размер има какъвто и да е реален потенциал да постигне тази цел.
Контекста на решението
Това не са изолирани решения, ограничаващи възможността на алтернативни платформи за превоз да извършват дейност в България. Освен на Максим това е забранено и на Юбер. Тези български решения са в съзвучие и с разбирането на европейския съд, че извършваната от тези платформи дейност е по-скоро превозваческа дейност, отколкото дейност, свързана с услуги на информационното общество. Изводът за това се прави на базата на “де факто” анализ на реалната им стопанска дейност. Каква е извършваната дейност е ключов въпрос, защото от това следва дали тя е регулирана или не. Онлайн услуга по свързване между потребител и шофьор не би била регулирана дейност, докато за таксиметровата дейност има секторна регулация. Когато такава секторна регулация е налице, винаги възниква дилема относно ефекта върху свободната конкуренция. Секторната регулация, особено когато предполага покриване на определени изисквания, за да се извършва дадена дейност, винаги е бариера за навлизане на пазара. Това по дефиниция води до намаляване броя на конкурентите. От друга страна всякакви изисквания към дейността на предприятията, винаги ограничават свободата им. Ето защо секторната регулация (и особено административните бариери за навлизане на пазара) водят до по-малко конкуренция. Затова и се приема, че такава регулация трябва да има, само когато други важни причини го налагат. От друга страна, когато така или иначе съществява такава регулация и част от участниците я спазват, макар да не са съгласни с нея, неспазването й, представлява нелоялна конкуренция, защото спазващите я и неспазващите я предприятия не са на пазара при еднакви условия.
КЗК няма правомощието да създава секторна регулация, а единствено може да я отчете при преценката доколко конкурентен е пазарът. Затова, ако е правилна преценката на КЗК, че дадена дейност е регулирана, а не става въпрос за друга дейност, КЗК действително следва да установи нелоялна конкуренция. Друг е въпросът, че практически забраната на пазара да навлизат нови участници, при това с принципно нов продукт, имащ нова характеристика, има негативни за конкуренцията ефекти. От една страна самото недопускане на нови конкуренти е негативно, а от друга се препятства и навлизането на иновации на пазара. Макар решенията на КЗК, ВАС и европейския съд да са в съзвучие с концепцията за нелоялна конкуренция, те в случая имат определени антиконкурентни ефекти.
