КЗК: Определянето на максимална надценка на стоки от първа необходимост ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно.

Едно от правомощията на КЗК, различаващи се от установяване на нарушения и налагане на наказания, е т.нар „застъпничество за конкуренцията“. В тази връзка законът предвижда, че, за да защити свободната инициатива в стопанската дейност и да предотврати ограничаването или нарушаването на конкуренцията, КЗК извършва оценка за съответствието с конкурентното право на проекти на актове, в това число нормативни, както и актове на сдружения на предприятия, а също и на вече действащи нормативни или нормативни административни и общи административни актове.

В резултат именно на такова производство КЗК даде становище по проект за изменение на Закон за защита на потребителите, с което изменение се предвиждаше министърът на икономиката да може да определи със своя заповед максимална надценка на стоките от първа необходимост, като процент от доставната им цена. Аргумент за предложеното изменение е била защита на икономическите интереси на потребителите, при наличие на социални и икономически обстоятелства, които да налагат това. КЗК е била запитана от Народното събрание, което следва да се оцени като положително от гледна точка отношението на парламента към осигуряването на ефективна конкуренция чрез съгласувани закони. Следва да се посочи, че КЗК няма правомощието да отмени акт, който противоречи на ЗЗК, както и предложенията, които отправи до НС не са обвързващи, но въпреки това тази форма на институциализирано участие на специализирания орган, отговарящ за защита на конкуренцията и по презумпция най-добре запознат с това как се отразява на ефективната конкуренция една или друга регулация, следва да се оцени като допълнителна предпоставка за консистентно про-конкурентна регулаторна среда.

С решението си, публикувано на 14.01.2019 г., КЗК се произнася, че според нея определянето на максимална надценка на стоки от първа необходимост ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно. От това решение е видно разбирането на Комисията, че в определени случаи това, което на пръв поглед изглежда като създадено в полза на потребителите, е възможно в крайна сметка да попречи на конкуренцията на пазара.

За да произнесе решението си, КЗК е разгледала мотивите на вносителите на проекта за изменителен закон, както и е съобразила становищата, получени от Министерство на икономиката, Министерство на труда и социалната политика, на Сдружение за модерна търговия. Поискано е било становище и от Комисия за защита на потребителите. КЗП обаче не е дала конкретен отговор на поставените въпроси, поради липса на съответни правомощия.

В решението си КЗК е анализирала и цялостната действаща нормативна уредба в това число и секторното законодателство, каквото е Закона за храните. В тази връзка следва да се посочи, че регулаторната рамка, особено когато се отнася до регулирани пазари, винаги включва както общо, така и секторно законодателство. Общото законодателство по принцип е такова, което се разписва без значение за кой сектор ще се прилага. Такива са например правото за защита на конкуренцията, потребителското право и др. Секторното законодателство, напротив, се отнася до конкретен сектор и е предвидено именно заради спецификите на сектора. Именно то допълва общото (например конкурентно или потребителско право), когато същото не е в състояние да гарантира специфичните цели, които се поставят пред съответния закон. Това може да стане чрез въвеждане на допълнителни регулаторни изисквания. Регулирани сектори са например финансовите пазари, енергетиката, лекарства, електронни съобщения, храни и др. Правилото е, че специфичните потребности на даден сектор трябва да се адресират именно със секторна уредба, а не с текстове в общите закони като ЗЗК и ЗЗП, които текстове обаче да имат приложение основно към даден сектор. Разбира се дадена уредба в един общ закон или в секторен закон може и често намира отражение и практическата приложимост на общата регулация. Трябва обаче да се признае, че не са редки случаите, когато и досега с изменения в общите закони са били адресирани секторни проблеми. Така например преди няколко години, когато беше въведена в ЗЗК забраната за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, целта беше да се регулират злоупотребите преди всичко от веригите от т.нар „модерна търговия“, продаващи включително именно храни. Въпреки обаче тази конкретна законодателна цел, която беше преследвана тогава, забраната е приложима спрямо всички сектори и случаи.

В решението си относно проекта за изменение на ЗЗП КЗК е разгледала подробно регулациите, предвидени в Закона за храните и това как те се отразяват на потребителските интереси, специално в сектора на храните. КЗК също така е разгледала и възможностите в тази връзка, разглеждани в основния общ закон, касаещ потребителите, а именно ЗЗП, преди предложените изменения. В същото време Комисията е разгледала подробно и споменатата по-горе забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне (чл. 37а от ЗЗК). Тоест КЗК е оценила цялото действащо законодателство, което според нея би могло да има отношение, към случаите, които се цели да се регулират с новата промяна. В това число е оценявала как уредбата, намираща се в един закон (бил той общ или специален) се отразява върху постигане на целите, заложени в друг. Като се има предвид формулировката на чл. 37а Комисията правилно е преценила, че този текст, макар и намиращ се в ЗЗК, има пряко отношение към потребителската защита. Тази цялостна оценка на регулаторната рамка, независимо в кой точно закон се намира, следва да бъде оценена изцяло положително. От анализа на тази регулаторна рамка Комисията вади извод, че и сега законодателството позволява защита на потребителския интерес. КЗК, разбира се, е посочила също, че според нея, както тя, така и Върховния административен съд в практиката си защитава и интереса на крайния потребител, в това число и когато става дума за стоки от първа необходимост. Като се имат предвид мотивите на предложените изменения, КЗК правилно е анализирала и възможностите, които дава Законът за социално подпомагане. Именно той е законодателният акт, който следва да защитава домакинствата с най-ниски доходи. Специално по отношение на стоки от първа необходимост, КЗК посочва, че по-ефективно е, че подпомагането на най-нуждаещите се лица се осъществява чрез предоставяне на индивидуални пакети хранителни продукти и осигуряване на топъл обяд. Подкрепата по програмата се предоставя на лицата, определени въз основа на критериите за достъп до социално подпомагане, като по този начин от нея се възползват само хората, които са обект на социално подпомагане и имат наистина най-голяма нужда от помощ.

Интересно в решението е също, че КЗК е използвала сравнителни примери (конкретно Гърция) и стига до извод, че практиката показва, че дерегулация на ценовия таван е довела до спад в цените. Тоест практически се оказва, че пазарът по-добре влияе върху намаляване на крайните цени, отколкото държавната регулаторна намеса. В допълнение КЗК е разгледала и рисковете при регулиран таван да се увеличи вероятността от картелиране.

Направен е и детайлен анализ по същество на предложенията за изменения като най-съществения мотив в решението е, че при наличие на нормативно определена максимална надценка съществува риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение, като цените биха се различавали в малка степен между различните търговци на дребно. С други думи Комисията счита, че въвеждането на ценови таван всъщност би изиграло ефект на въвеждане на фиксирани цени. Този извод е принципно потвърден в практиката, но все пак трябва да се обърне внимание, че става дума за „риск“, а не за доказана последица. Това обаче е една от спецификите на „застъпничеството за конкуренцията“ – то е насочено към предотвратяване на рискове и сложната задача е да се прецени дали положителните или отрицателните ефекти има „по-голяма вероятност“ да настъпят и чии последици биха били по-значими.

Това, което трябва да се изтъкне най-ярко от решението на КЗК е ясното заявяване, че целта на предложената регулация може да е осигуряването на ниски цени на стоките от първа необходимост, но ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. КЗК категорично посочва, че конкуренцията представлява естествения стимул за намаляване на цените с цел привличане на повече потребители и реализиране на по-големи продажби. Положително в решението на КЗК е, че е разгледала и влиянието на предвижданата регулация и върху наличността, но и качеството на стоките от първа необходимост и изводът на КЗК е, че промяната би стимулирала да се продават по-скоро некачествени стоки, което би криело рискове за здравето на потребителите. Анализиран е и рискът търговците да увеличават цените на нерегулираните стоки, ако са ограничени в надценката си за тези от първа необходимост. В решението си КЗК разглежда и другите предложени изменения, различни от тавана на надценката. Това са различен размер надценка за различните търговски обекти в зависимост от оборота, както и евентуалното изискване стоките, обект на регулация да са български. По отношение на последното изискване, следва да се посочи, че такова няма в предложения проект, но разсъждения за него се съдържат в мотивите на вносителя. За предвидените различни надценки в зависимост от оборота КЗК правилно счита, че те могат да повлияят негативно на конкуренцията. Един от важните мотиви за това е свързан със стимулите за оптимизация. Това всъщност е един от основните ефекти на ефективната конкуренция. Тя позволява този, който си оптимизира по най-ефективен начин дейността, да извлича по-голяма печалба. Точно обектите с по-голям оборот имат възможност по-лесно да оптимизират дейността си и съответно да намалят себестойността на продукта. Това изкуствено да се намалява процентното измерение на надценката им, би могло да доведе до липса на стимул и интерес да намаляват себестойността, а от това биха загубили всички.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *