Със свое решение от края на юли, Комисията за защита на конкуренцията очаквано се произнесе, че консолидирането на няколко изцяло общински предприятия не представлява концентрация между предприятия по смисъла на Закона за защита на конкуренцията. Съответно такава сделка, дори формално да представлява сливане или вливане по смисъла на Търговския закон, не подлежи на контрол от ведомството. Същото би се отнасяло и за случаите, когато едно общинско предприятие изцяло придобие капитала в друго.
В конкретния случай две дружества – „Лабело“ ЕООД и „Заводпроект“ ЕООД е предвидено да се влеят в „Софийски имоти” ЕАД и с това цялата собственост, която формално се е водела на тяхно име като юридически лица, да премине към приемащото дружество. Те преустановявят съществуването си. В крайна сметка за всяко от тези дружества може да се каже, че капиталът му и преди сделката е бил притежаван косвено от Столична община. В случая няма значение, че това не е пряко, а опросредено т.е. макар формално общината да не е собственик на капитала на всяко от дружествата, то тя го притежава чрез система от свързани лица. По-конкретно, едно от вливащите се предприятия – „Лабело” ЕООД, е било с капитал, изцяло притежаван от приемащото дружество дружество „Софийски имоти” ЕАД. Капиталът на „Заводпроект” ЕООД от своя страна е изцяло притежаван от „Лабело” ЕООД
От значение тук са концепциите за “единна икономическа група” и “косвен контрол” – за контрола върху концентрациите между предприятия и за преценката дали една сделка всъщност е концентрация е важно кой в крайна сметка контролира предприятията, а не кой официално се води собственик на капитала. Решаващо е дали те преди сделката биха могли самостоятелно и независимо да определят своята политика. В случай, че това не е така и реално дружествата имат един принципал, който може да определя поведението им на пазара, то те не са независими, а попадат в рамките на обща икономическа група. Принципно положение е, че всички сделки в рамките на една икономическа група предсталяват т.нар “вътрешно групови преструктурирания”, а те не са концентрация и КЗК не може да преценява дали да рареши такова преструктуриране. Концентрация може да има само в случаите, когато реално се променя контрола върху обособена дейност т.е. се променя лицето, което може да наложи (в това число и чрез промяна на управителните органи) една или друга търговска политика. Каквито и да е форми на оптимизация на организацията на една икономическа група не могат да доведат до такава промяна.
Именно това е казала и КЗК в решението си. Според нея, всички участници в нотифицираната операция са под крайния едноличен контрол на Столична община и нотифицираната сделка е между три предприятия, които не са независими едно от друго, а принадлежат към една икономическа група, в която има единство на търговската политика.
