Според регулатора, завишените цени могат да увредят самите търговци, намалявайки търсенето
В рамките на производство по застъпничество за конкуренцията, КЗК очаквано излезе със становище, което е негативно по отношение на проект за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Обсъжданите предложения
Както и КЗК изтъква в становището, предложението е мотивирано с това, че цели защита на интересите на потребителите, защото щели да са предварително информирани относно цените. Според предложеното изменение, първоначалната цена за таксиметров превоз следва да е в диапазон от двоен до троен размер от минималната цена за един километър пробег по съответната тарифа в населено място. Към момента регулацията предвижда, че първоначалната такса не може да е повече от 150% от цената за километър пробег, без да има посочен минимум. От решението на КЗК става ясно, че практическия резултат от тази промяна за София би била, че от първоначална цена около 70 ст., прилагана от практически всички таксиметрови компании, тя ще се вдигне най-малко до около 1,54 лв. при дневна тарифа и между 1,76 лв. при нощна тарифа.
В предложението за наредба е предвидено също цената за един километър пробег извън населено място да не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа за населено място с повече от 50%.
Изводите на КЗК
По отношение на второто предложение КЗК посочва, че тъй като то касае максимални цени и предвид конкретните данни за намалели оплаквания след въвеждането на ценови таван, то би могло да се окаже в полза на потребителите. Но регулаторът за пореден път изрично обръща внимание на негативите от това, че става въпрос за регулаторно, а не пазарно определяне на цените, както и на това, че така се стига до картелиране. Принципната позиция на Комисията, напълно съответстваща на пазарната логика и преповторена в това решение, е, че освен когато става дума за ситуация, при която доставчик на услуга има доминираща позиция, позволяваща му да злоупотребява ценово, ценовия таван е като цяло опасен и антиконкурентен.
Що се отнася до предвидената допълнителна регулация на първоначалната такса, според Комисията, тя би спомогнала за продължаване на практиката на прилагане на сходни първоначални такси на различните таксиметрови компании, с което би
затвърдила липсата на ценова конкуренция. Тъй като Комисията е установивила, че таксиметровите компании предлагат първоначална такса значително под максимално позволената от действащата регулация, практическият извод е, че изменението всъщност представлява регулирано вдигане на цените. КЗК не вижда и нуждата от допълнително регулиране на първоначалната такса. Заключението на регулатора е, че евентуално всеки участник на пазара може да вземе решение, ако пазарът му позволи, да увеличи своята първоначална цена, но това не бива да става чрез регулаторна намеса. КЗК обръща също така внимание на факта, че пазарната логика предполага при увеличение на цената да се намали търсенето и по този начин и самите таксиметрови превозвачи да бъдат в крайна сметка ощетени.
Аргументите на регулатора
За да стигне до заключенията си, КЗК разглежда относимото към съответния пазар секторно законодателство, като е установила, че определянето на минимални и максимални цени на таксиметровите услуги следва от законови текстове на Закона за автомобилните превози. Комисията за пореден път изразява позицията си, че това законодателно решение не е правилно и напомня, че е имала повод неколкократно да даде становище, че не подкрепя каквото и да е въвеждането на ценова регулация по отношение на таксиметровите услуги. Комисията напомня, че според нея минималната цена сама по себе си не може да бъде гаранция за качество и сигурност, а ефектът от нея е предпазване на съществуващите участници на пазара от конкуренция и ограничаване възможността за ценова конкуренция.
По отношение на максималната цена КЗК не веднъж е казвала, че тя може да служи за координация между участниците и вместо да бъде ограничение пред търговците, всъщност може да води до увеличение на цените. По отношение на ценовия таван КЗК все пак признава, че по информация на “Активни потребители” след въвеждането на максимални цени на таксиметровите услуги са намалели потребителските оплаквания от зтвърде високи цени. В отклонение от принципната си позиция за негативите на ценовия таван КЗК сочи, че явно максималните цени са постигнали про-потребителската си цел.
Що се отнася до предвиденото въвеждане на минимална цена за първоначалната такса, комисията е категорична в изводите си. Регулаторът обръща внимание на това, че повечето таксиметрови компании работят на цени, равни или много близки до минималните. Това правилно е оценено като индикация за липса на ценова конкуренция. Независимо, че на пазара има много участници, цените им практически са еднакви и следват регулаторно наложения минимум. Затова, разбираемо КЗК казва, че цената, която е един от най-съществените елементи, чрез които участниците на всеки пазар се конкурират помежду си, явно не играе съществена роля в конкуренцията при таксиметровите услуги. КЗК напомня на таксиметровите компании също така, че ако според някой от тях първоначалната такса не му покрива разходите или прави кратките курсове неизгодни за него, той и сега може да я повиши до веведените максимуми, но очевидно не го прави, поради натиска на пазара.
Последиците
Решението на КЗК е в резултат на производства за “застъпничество за конкуренцията”. Това означава, че то няма да има преки правни последици и нормотвореца може да се съобрази, но може и да не се съобрази с него. В тази връзка следва да се посочи, че при приемането на Закона за автомобилните превози, не е съобразено становището на КЗК против ценовата регулация на сектора. И въпреки това, решението е ясен сигнал против опитите за административно вдигане на цените. За да изиграе обаче то реална роля е необходимо не просто да бъде произнесено, но и да бъде ясно и категорично представяно пред обществото. Като цяло това е основният недостатък в практиката на КЗК по застъпничество за конкуренцията – решенията й в тези производства принципно могат да се оценят като съответстващи на пазарната логика за ефективна конкуренция, но те не намират достатъчна публичност и не успяват да изиграят ролята си за популяразиране и налагане на правилата на свободната стопанска инициатива в полза на потребителите.