ЕК е предложила а консултация проект на предложение за временна рамка за държавна помощ за подпомагане на икономиката в контекста на огнището на COVID-19 става ясно от изявление на комисар Маргрет Вестагер, публикувано на 17 март 2020 г. Временната рамка се основана на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС за отстраняване на сериозни смущения в цялата икономика на ЕС. Идеята е рамката да влезе в сила до няколко дни. Тя щи ще позволи на държавите-членки няколко възможности:
1. да създадат схеми за директни безвъзмездни средства (или данъчни предимства) до 500 000 евро на дружество. Това ще може да стане чрез пряка субсидия или данъчно облекчение.
2. да предоставят субсидирани държавни гаранции за банкови заеми. Държавите-членки ще могат да предоставят държавни гаранции или да създадат гаранционни схеми в подкрепа на банкови заеми, взети от дружества. Предвидени са някои ограничения за максималния размер на кредита, които се основават на оперативните нужди на дружествата (установени въз основа на разчетите за заплати или нуждите от ликвидност). Гаранциите могат да бъдат свързани както с инвестиционни, така и с кредити за оборотни средства.
3. да предоставят публични и частни заеми със субсидирани лихви. Тези заеми трябва да бъдат отпускани с лихва, която е най-малко равна на основната лихва, приложима към 1 януари 2020 г. плюс премията за кредитен риск, съответстваща на рисковия профил на получателя, с различни проценти за МСП и не МСП. Базовата ставка е фиксирана, за да се осигури по-голяма сигурност за условията на финансиране в този променлив контекст. Заемите могат да се отнасят както до инвестиционни нужди, така и към оборотни средства.
4. новата временна рамка ще отчете и важната роля на банковия сектор за справяне с икономическите ефекти от избухването на COVID-19, а именно да насочи помощта към крайните клиенти, по-специално малките и средните предприятия. Временната рамка изяснява, че такава помощ е пряка помощ за клиентите на банките, а не за самите банки и дава насоки как да се сведе до минимум всяка неправомерна остатъчна помощ за банките в съответствие с правилата на ЕС.
Съществено изискване на новата рамка е, че за да да годни да се възползват от която и да е от посочените мерки компаниите, трябва да са изпаднали в затруднение след 31 декември 2019 г.. Това е така, за да се гарантира, че временната рамка не се използва за подкрепа на данъкоплатци, която не е свързана с огнището на COVID-19. Освен това временната рамка също предвижда общи задължения за прозрачност.
Новата рамка не замества, а допълва вече съществуващите възможности, които вече са на разположение на държавите-членки в съответствие с правилата за държавна помощ – например общи мерки за предоставяне на субсидии за заплати и отлагане плащането на данъци за всички дружества или предоставяне на компенсации на дружествата за щети в резултат на COVID-19.
Комисията е декларирала, че ще разработи шаблони, за да улесни работата по разработването на мерки за справяне с въздействието на COVID-19. Първият за това как да се компенсират щетите се очаква да бъде пуснат онлайн днес. ЕК е създала и пощенска кутия и специална телефонна линия за държавите-членки, която е отворена седем дни в седмицата.
В официалното си изявление комисар Вестагер посочва, че в момента е необходима бърза и координирана реакция и европейското право за контрол върху държавните помощи позволява да се вземат адекватни мерки в помощ на икономиката. Препотвърдено е разбирането, изложено в предходното изявление от името на ЕК от 13 март, че има две основни цели и първата е да се гарантира, че предприятията имат ликвидността, от която се нуждаят, за да продължат да работят, като в същото време се гарантира, че подкрепата достига до компаниите, които се нуждаят от нея. Като основна цел е изтъкната и нуждата да се разчита на единния европейски пазар, за да може икономиката да издържи по време на пандемията и да се възстанови след това.
В предходното си изявление от петък, 13 март, комисар Вестагер отчита, че бизнесът, но преди всичко малкият бизнес, понася сериозни последици от правителствените мерки за борба с епидемията и декларира, че Европейската комисия ще работи бързо и решително, за да помогне на правителствата да използват ресурсите си, за да помогнат на гражданите и бизнеса. Конкретно, ЕК ще дава съвети и споделяме модели на схеми, за които е доказано, че работят добре. В изявлението беше обърнато внимание, че държавите могат да осигурят на субсидии за заплати или спиране на корпоративни данъци или плащания на ДДС, но това не е достатъчно. Изтъква се, че европейското право за контрол върху държавните помощи дава възможности за допустима намеса и са посочени три примера.
Първият пример е в сферата на туризма и касае Дания. Несъмнено отрасли като туризъм, транспорт или хотели и ресторанти, са засегнати особено силно. ЕК вече е получила нотификация от Дания, че планира да компенсира компаниите, които е трябвало да отменят събития с повече от 1000 души. Помощта незабавно е била одобрена и комисар Вестагер заявява, че същата бърза реакция ще има към всяка друга държава-членка, която иска да въведе схеми за компенсиране на предприятията за щетите, свързани с COVID-19. Обърнато е внимание, ако правителствата решат да помагат на гражданите пряко (например да възстановят на хората билети за анулирани събития) това не се нуждае от одобрение на държавната помощ.
Като втори пример комисар Вестагер сочи възможните схеми за осигуряване на спешна ликвидност и че девет държави-членки вече имат такава схема. Декларирано е, че ще се работи и с други , които биха искали да направят същото или че ще се увеличават бюджетите на съществуващите схеми.
Третият посочен пример е свързан с банките и с това, че някои правителства може да искат да използват банките като канал за подкрепа на икономиката. Комисар Вестагер сочи, че ако е необходимо европейските правила позволяват на правителствата да гарантират, че банките разполагат с адекватна ликвидност за кредитиране на своите клиенти, което кредитиране е важно в условията на борбата с COVID-19.
Изявлението от петък съдържаше готовност ЕК да разработи нова временна рамка, насочваща държавите-членки как да използват държавната помощ за стабилизиране на европейската икономика, като същевременно защитават единния пазар, както това е било направено по време на кризата през 2008 г. Към днешна дата проект на такава рамка вече е изготвен.
Една от конкретните, макар и на пръв поглед чисто техническа, стъпки направени от ЕК е, че е открита гореща линия, която е отворена седем дни в седмицата, за да могат публичните органи да повдигат въпроси относно отпускането на помощи за справяне с последиците от огнището на COVID-19. Това е ясен сигнал от ЕК за готовността й за незабавни реакции.
По принцип настоящата реакция е необходима, за да се избегне опасността строгите правила за контрол върху държавната помощ да попречат на функционирането на европейските икономики. Контролът върху държавните помощи е един от основните клонове на конкурентното право. Той се прилага на европейско ниво и компетентна е Европейската Комисия, за да се гарантира, че забраната за държавни помощи и изключенията от нея се прилагат еднакво в целия съюз. Основната логика е, че компания, която получава държавна подкрепа, печели предимство пред конкурентите си. По тази причина общото правило е, че Договорът като цяло забранява държавната помощ, освен ако това не е обосновано от причини за общо икономическо развитие.
Приема се, че държавна помощ е всяко предимство, независимо какво, което публичнит органи на една държава предоставят избирателно на предприятията. Субсидиите, предоставяни на физически лица или общи мерки, отворени за всички предприятия, не се считат за държавна помощ и съответно не са забранени на общо основание.
При създаването на правната уредба на държавната помощ е отчетено, че при някои обстоятелства правителствените намеси са необходими за добре функционираща и справедлива икономика.
В контекста на обявено в редица държави извънредно положение, което засяга в различна степен бизнесите на много предприятия, въпросът за допустимостта на държавната помощ става особено остър и актуален.
