Асоциациите на птицепроизводители и млекопреработватели оправдани от КЗК след дълги производства с извършени претърсвания
С две свои решения от декември КЗК установи липса на извършени нарушения от страна на няколко браншови организации, срещу които Комисията се беше самосезирала. С решение от 19.12 КЗК установява, че не е извършено нарушение от “Асоциация на млекопработвателите в България” и от “Нацианална асоциация на млекопреработвателите”. С решение, публикувано две седмици по-рано КЗК установи липса на нарушение и от страна на Сдружение “Съюз на птицевъдите в България” и Сдружение „Асоциация на промишленото птицевъдство”. И по двете преписки Комисията се беше самосезирала преди повече от година и половина. Причината за това в единия случая е било, че вниманието ѝ е привлечено от редица публикации в пресата и съобщения в средствата за масово осведомяване за рязко и масово покачване на цените на млечните продукти на територията на страната. Другата преписка е образувана след като в рамките на извършвания от Комисията мониторинг по отношение на производството и търговията със съответните продукти е бил отчетен значителен ръст в цените на яйцата, в условията на изразени опасения от множество институции и пазарни участници в сектор „Храни“, че той е провокиран от наличието на антиконкурентни практики в сектора. Още по време на самосезиранията имаше изразени опасения в публичното пространство, че става дума за демонстративна активност на КЗК, целяща да удовлетвори обществените очаквания и имаща популистка насоченост.
Самата Комисия в решенията си посочва тяхната пряка връзка с медийни публикации и публични изказвания, което по принцип е странно, когато става дума за картели, а преписките са били именно за забранени споразумения или съгласувани практики. Обичайно това са нарушения, характеризиращи се по-скоро с прикритост и тайна, отколкото с публичност. В случая е било точно обратното и КЗК е обърнала внимание именно на публични изказвания и активности. По отношение преписката за млекопреработвателите в решението се посочва, че Комисията е отчетела наличието на редица медийни репортажи, отразяващи становищата на търговци на едро и магазини, че увеличението на цените на млечните продукти е продиктувано от доставната им цена. Причина за самосезиране е било и, че голяма част от изявленията в подкрепа на
позицията на млекопреработвателите и търговците на едро изхождат от една и съща асоциация. Впечатление на Комисия е било направило и наличието на редица изказвания, които създават сериозни опасения за наличието на антиконкурентни практики. Подобна е сигуацията и при пазара на яйца, където в предварителното проучване са били анализирани и цените на яйцата.
Сам по себе си фактът, че се образува производство на база на медийни изяви не би трябвало да е проблем. Точно обратното – КЗК следва да е не просто реактивен орган, който действа след подадени сигнали, но да действа и превантивно и чрез мониторинг на пазара. Притеснителното е обаче, че по стара своя практика, КЗК самата тя направи доста публични активности при образуването на производствата, както и предприе шумни претърсвания в офисите на асоциациите, срещу които бяха образувани производствата. Имаше редица остри интервюта и публични прояви на ръководството на КЗК. Това съответно доведе до несигурност в пазарната среда и постави под съмнение изобщо ролята на браншовите организации. Принципно правилно е опасението, че браншови асоциации могат да се използват за платформа за размяна на чувствителна информация или за съгласуване на практики между членовете на асоциациите. Действията на КЗК, обаче – както формалните, така и медийните, създадоха внушение, че едва ли не ролята на всяка браншова организация е именно картел. В решенията за самосезиране се посочва, че тенденцията за членуване в подобни организации от страна на голяма представителна маса от производителите в един и същи сектор благоприятства потенциално съгласуване на пазарното им поведение. Често тези организации събират и разпространяват между своите членове чувствителна търговска информация, посредством което се улеснява антиконкурентно координиране между тях. Комисията, разбира се, не дефинира какво точно означава “често” и как са установени въпросните тенденции.
В хода на производствата и по двете преписки Комисията е изискала становища както от самите обвинени асоциации, така и от техните членове. Разглеждани са данните и за проведени срещи между членовете на асоциациите, в това число на управителните им органи. И по двете преписки КЗК е извършила и претърсвания на място, което по принцип е сред най-интензивните правомощия, с които тя разполага. Интересно е, че в решението за млекопреработването това дори не е посочено, като може би причината е липсата на реалнио резултати от претърсването. Правилото е, че до това правомощие се пристъпва, когато има достатъчно поводи да се счита, че нарушение е налице и има основателни съмнения, че документи или други записи, които са свързани със стопанската дейност и с предмета на проверката, се съхраняват там. Видно и от двете решения, нищо съществено, което да потвърди тезата за картел, не е било установено в рамките на широко анонсираните и медийно отразени претърсвания. Само по себе си самосезирането и използването на пълния набор правомощия на КЗК е положително, но следва да се обърне внимание, че предварителното “посочване на виновници” от страна на КЗК, особено, когато се прави под натиска на общественото мнение, нарушава структурата на пазара и ефективността на конкуренцията. То води и до намаляване на доверието в правоприлагането, осъществявано от КЗК. Известно оправдание за извършените претърсвания има в откриването на работен файл по преписката за птицепроизводството, съдържащ се в един от работните компютри с наименование: “Методика за изчисляване на пазарните цени на различни категории птици.” В крайна сметка обаче е преценено, че адресат на въпросната методика е именно БАБХ и в този смисъл тя не определя поведението на участници на пазара.
За да се произнесе КЗК е разгледала от една страна поведението (преди всичко проведени официални срещи и разговори) между ръководствата на асацоициите и техните членове, както и е направила подробен икономически анализ на пазара. Прави впечатление, че се акцентира именно на икономическия анализ и на движенията на цените, а не толкова на правния анализ на поведението на предприятията. Това е поредното доказателство, че конкурентното право е по същността си икономическо право, както и че твърде често при правоприлагането в областта на защитата на конкуренцията водещ за крайните изводи е икономико-правния, а не чисто юридическия анализ. Двете решения на КЗК потвърждават, че за преценка на законосъобразността на дадено икономическо поведение са водещи икономически изводи. Правните гаранции за законосъобразност на действията на икономическите играчи невинаги могат да са достатъчни. Ролята на задълбочения икономически анализ в конкретните случаи в крайна сметка е свързана с това, че (по отношение на пазара на млекопрелаботвателите) проследявайки данните за всеки от анализирани двата млечни продукта Комисията установява, че дружествата, членове на някое от ответните сдружения, са променяли цените си в различни периоди, като липсва сходство в ритъма и в стойностите на доставните им цени. Обсъден е и процесът на ценообразуване. В крайна сметка в тази връзка от анализа на ценовото поведение на членовете на сдруженията НАМ и АМБ се установява липса на сходство в действията им, доколкото не са налице данни за следване на идентично пазарно поведение, продиктувано или наложено от решение на сдружение на предприятия. В решението за птицепроизводството КЗК е разгледала и ролята на работен файл, съдържащ се в един от работните компютри, находящи се в офиса с наименование: “Методика за изчисляване на пазарните цени на различни категории птици.” В крайна сметка е установено, че посочената методика е разработена с цел да се използва в контекста на обезщетяването на собствениците на животни в засегнати от някои заразни
заболявания животновъдни обекти. КЗК посочва, че адресат на въпросната методика е БАБХ и съответно тя
не определя поведението на участници на пазара. Пак в това решение относно ценовото поведение на предприятията се сочи, че “От графиките личи още, че макар цените на отделните производители да се различават една от друга и да се наблюдава силно изразена динамика на кривите им, производителите запазват местата си в ценовата скала за целия разгледан период, което говори за последователност и консистентност в ценовата политика на всеки от тях.“
В конкретния случай КЗК подробно е анализирала въпроси, които по същността си са очевидни, а именно, че съответните асоциации могат да бъдат субект на нарушение, както и че такъв могат да бъдат и отделните техни участници. Приложимостта на ЗЗК и на Договора за функциониране на ЕС като цяло не е била поставена под съмнение в тези производства, но въпреки това в анализа на Комисията има немалък аксцент там. В този смисъл двете решения на КЗК могат да служат за доста добра теоретична основа кога е приложимо конкурентното право по отношение на дейността на браншови организации и във връзка с участието на членовете им в тях. Анализът в тази връзка е подробен и задълбочен, но той не е стоял под въпрос.
От друга страна анализът относно правните последици от действията на страните в конкретния случай е доста по-кратък и казуистичен. Най-същественото в него е, че по отношение на млекопроизводството КЗК казва, че съответната информация, обсъждана по време на срещите на асоциациите не е резултат от взаимно споделяне на индивидуални данни, които обичайно членовете на сдружението пазят като своя търговска тайна, а представлява публична, обобщена информация. Според КЗК, това показва, че от сдружението активно следят и са ангажирани с това да информират млекопреработвателите за най-актуалните събития в бранша. Затова може все пак да се каже, че решението има принципно значение относно това кога размяната и обсъждането на информация може да се окаже проблем от конкурентно-правна гледна точка. В тази връзка следва да се спомене, че в решението за птицепроизводството КЗК е обърнала и отделно специално внимание на уредбата на обмена на информация, както и на специфичното секторно законодателство. Комисията в решението на млечните продукти посочва, че отчита, че достъпът до надеждна пазарна информация в даден сектор е средство, позволяващо на предприятията ефективно да планират и прогнозират дейностите си по производство и търговия, както и да инвестират в нови производствени мощности или изследвания. Предвид това, обменът на такъв тип пазарна информация може да се приеме за проконкурентен доколкото не води до създаване на условия за съгласувано или координирано пазарно поведение на участници. В другото решение е обърнато внимание, че “присъстват като гости представители на специализирани органи и министерства188, което свидетелства за опита на ръководителите на организацията да дадат гласност на проблемите и актуалните теми в сектора и да улеснят сътрудничеството с публичната власт.”
В заключение – за пореден път ставаме свидетели на ситуация, при която КЗК, под напора на обществения напитск и за да задоволи масовите очаквания, започва шумни и атрактивни производства, които завършват безславно с липса на установени нарушения. Критиката в случая трябва да е не толкова към крайното решение, защото то винаги следва да почива на събраните доказателства, а към показната агресивност в началото на производствата.
