По темата работи Кристиан Милев
На 01.11.2022 г. влезе в сила една от най-амбициозните европейски законодателни инициативи в областта на конкурентното право – т. нар. Регламент за цифровите пазари (“Digital Markets Act” или накратко “DMA”).
Регламентът си поставя за цел да осигури по-свободен и честен цифров пазар в рамките на Европейския съюз, като осигури справедлив достъп на по-малките пазарни играчи и попречи на технологичните гиганти да злоупотребяват с доминантното си положение. Актът се стреми да постигне това, създавайки редица задължения за големите онлайн платформи, които изпълняват ролята на “gatekeepers” – това са компании, които имат значително влияние на европейския пазар и които активно осъществяват връзката между бизнес клиенти и потребители чрез търсачки, магазини за приложения, електронни съобщителни услуги и др. На практика би могло да се окаже, че даден бизнес изобщо не може да съществува онлайн, ако не ползва услугите на тези “пазителите на портите”. В този смисъл последните притежават така нареченото в конкурентното право “съществено съоръжение” – това е нещо, без което нечия дейност изобщо не би могла да се развива. Това от своя страна им дава възможност да злоупотребяват с това и да налагат непосилни условия или буквално да решават кой да има достъп до пазара и кой – не.
Законодателният акт за цифровите пазари предвижда определени критерии за класификацията на една компания като “gatekeeper” – тя трябва да има годишен оборот от поне 7.5 млрд. евро в рамките на ЕС или пазарна капитализация в размер на 75 млрд. евро, както и да разполага с не по-малко от 45 млн. активни месечни потребителите и с 10 000 бизнес клиенти на територията на Съюза през последната фискална година. Именно тези критерии и особено броя на потребителите и бизнес-клиентите разкриват значимостта на компанията и това, че нейните услуги могат да бъдат определящи за нечий бизнес. Това могат да бъдат онлайн посреднически услуги, търсачки, социални мрежи, платформи за видео споделяне, междуличностни комуникационни услуги, операционни системи, облачни услуги, рекламни услуги, уеб браузъри и дори виртуални асистенти.
Големите онлайн платформи, отговарящи на тези критерии, ще трябва да съобразят дейността си с новите правни изисквания, сред които най-ключови са следните задължения:
- да не се препречва достъпът на други търговци до платформата, напр. инсталирането на приложения от външни източници следва да бъде направено възможно;
- да се даде възможност на потребителите да премахват предварително инсталираните приложения;
- забранява се преференциалното третиране на собствените продукти спрямо останалите, напр. чрез рейтинг, отзиви и препоръки. По този начин се цели да се предотврати т.нар “структурна злоупотреба” във вида, в който компанията се възползва от доминацията си на един пазар, за да засили положението си на друг, свързан с него пазар, или дори да ликвидира свои конкуренти на пазара, където няма доминация;
- не се разрешава следенето на крайните потребителите извън платформата за целите на таргетирана реклама без съгласие или използването на потребителските данни за борба с конкуренцията в какъвто и да е вид;
- да се осигури достъп на бизнес клиентите до данните, които са генерирали в рамките на платформата;
- да се разреши равнопоставена и качествена реклама на останалите пазарни играчи в рамките на собствената платформа. С това изискване отново се цели да не се позволи на големите цифрови гиганти те да определят кои да бъдат играчите на свързаните пазари;
- да не се препятстват бизнес клиентите и потребителите от това да развиват отношения извън платформата;
- разработчиците следва да разполагат с възможност да използват и други чужди разплащателни системи, освен платежните системи на конкретната платформа;
- при определени условия – да се предоставя достъп на трети страни до услугите на големите онлайн платформи.
Регламентът ще започне да се прилага активно от 02.05.2023 г., от който момент големите онлайн платформи, отговарящи на критериите за “gatekeepers”, ще трябва да уведомят Европейската комисия за това. Комисията на свой ред в рамките на 45 дни ще постанови решение, класифициращо конкретната компания като “gatekeeper“. Платформата ще разполага със срок от максимум 6 месеца, считано от датата на решението, за да осигури съответствие с новите разпоредби или с други думи директното приложение на задълженията и санкционирането по силата на Регламента се очаква да започнат през март 2024 г.
Размерът на санкциите по Регламента е значителен – глоби до 10% от годишния глобален оборот на компанията за предходната година за единично нарушение или до 20% от глобалния оборот за предходната година при многобройни нарушения, ежедневна санкция в размер на 5% от дневния оборот и още по-драстични мерки при систематично престъпване на изискванията, сред които структурни промени в компанията като принудителна продажба на неин дял или ограничения върху придобиванията.
Безспорно е, че големите губещи от новия Регламент ще са технологичните гиганти от т. нар. “Big Tech“ група – “Apple”, “Amazon”, “Meta” и други. Вследствие на Законодателния акт за цифровите пазари, те ще бъдат принудени да извършат драстични промени в бизнес модела си на континента, като напр. платформата “App Store” да започне да предлага приложения от конкуренти, а “Amazon” и “Meta” да преустановят употребата на потребителски данни в разработката и промотирането на собствените си продукти.
Законодателният акт за цифровите пазари е само един елемент от общия план на ЕС за по-независимо и справедливо онлайн пространство в рамките на Съюза. Буквално утре влиза в сила и Регламентът за цифровите услуги (“Digital Services Act), а в недалечно бъдеще се очаква развитие по предложенията за Регламент за данните (“Data Act”) и Регламент за управление на данните (“Data Governance Act”). Една от “Big Tech“ корпорациите на свой ред вече „пострада“ от европейска законодателна инициатива – в резултат на приемането на Директивата за радио оборудването (“Radio Equipment Direcitve”), “Apple“ бе задължена до 2024 г. да преустанови предлагането на продукти с отличителния си вход за зареждане на територията на Съюза и вместо това да премине към стандартния “USB-C” вход.
Пълният текст на Регламента е достъпен в Официалния вестник на Европейския съюз.
