БТК срещу Apple в КЗК

На официалната интернет страница на КЗК се съдържа информация, че е образувано производство по искане на “БТК” срещу Епъл Инк за установяване на нарушение, изразяващо се в Забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Няколко медии разпространиха информацията, че става дума за производство, свързано с условията за продажба на iPhone.
Освен с факта, че е заведено производство срещу един от най-големите светодни технологични гиганти, производството е интересно по още няколко линии:
1. На първо място, ако действително става въпрос за условията (а още повече, ако е за цените) за продажба на iPhone, то е възможно практиката, за която БТК се е обърнала към Комисията да има характеристиките и на забранено вертикално споразумение т.е. това е такова споразумение между участници на пазара, които не са конкуренти на едно ниво, а са на пример производител и дистрибутор или търговец на едно и търговец на дребно, което споразумение нарушава конкуренцията. Типичен пример за такова споразумение е когато двете страни се разбират, че търговецът няма да сваля цената под определено ниво. В практиката си КЗК в тези случаи наказва както производителя, така и дистрибутора (съответно търговецът на едро или дребно), който се е съгласил да не продава под определени цени. Нещо повече, КЗК има случаи, когато наказва и за споразумения да не се продава над определена цена, макар, че ценовия “таван” по принцип е в полза на потребителите. Налагайки такива санкции, КЗК не се е събразявала с това, че вероятно произовдитерите или крайните търговци на дребно са налагали цените на дистрибуторите. Към момента няма информация дали конкретното производство касае такъв случай, но, ако това е така, би било доста интересно как ще се развие случая. Разбира се, при наличната информация, всичко е само въпрос на спекулации.
2. Производството е по типично и специфично за българското конкурентно право нарушение “злоупотреба с по-силна позиция при договаряне”. Това нарушение не е познато в конкурентното право, такова каквото е разписано в чл. 101 и чл. 102 от Договора за функциониране на ЕС и Регламент 1/2003. Повече информация за приемането на измененията в ЗЗК, с които беше въведено това нарушение може да се прочетат тук. Освен, че е в голяма степен непознато това нарушение, за него и в България има на този етап изключително малко практика, както на КЗК, така и на ВАС. Това създава допълнителна несигурност как ще бъде решен казуса.
3. По принцип, ако практиките на Епъл са типични, е доста вероятно те да биха засегнали търговията между държавите-членки. При определени условия това би могло да означава приложимост на европейското конкурентно право и дори компетентност на ЕК, а не на българската КЗК. Както посочих по-горе обаче оплакването не е по типично конкурентно право, такова, каквото то е възприемано в ЕС. Злоупотребата с по-силна позиция при договаряне наподобява в известна степен злоупотребата с господстващо положение, защото възможна проявна форма и на двете нарушения е, че едната страна, защото е по-силна (разликата обаче е в какво точно се изразява това) може да си позволи да извлича печалби, които не би получил при ефективна конкуренция. За да има злоупотреба с господстващо положение обаче предприятието първо трябва да разполага с такова. Най-вероятно БТК не твърди дали Епъл разполага с господтващо положение на съответния пазар (който вероятно би бил националния пазар на смартфони, но теоретично е възможно и пазарът на iPhone да бъде определен като самостоятелен отделен пазар, различен от останалите пазари на смартфони). За злоупотребата с по-силна позиция от друга страна не е нужно да се доказва, че предприятието има господстващо положение на целия пазар. Какво точно е необходимо да се докаже като предпоставка всъщност не е ясно от ЗЗК, защото законът казва кога има злоупотреба с по-силна позиция, както и какво се взема предвид при преценката дали е налице такава, но така и не дава дефиниция какво е “по-силна позиция при договаряне”. Нарушението “злоупотреба с по-силна позиция при договаряне” не е нарушение по смисъла на правото на европейския съюз и затова за неговото установяване приложим е българският ЗЗК, а компетентна е КЗК.
4. Санкцията за нарушението, което се претендира може да достигне до 10 на сто от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на нарушението за предходната година.

2 коментара за “БТК срещу Apple в КЗК

  1. Според информация на Капитал, от БТК са посочили, че става въпрос за условията за сключване на пряк договор за разпространение на iPhone. Което означава, че проблемът вероятно не касае цените за продажба на iPhone, а също, че вероятно не би имало характеристики на забранено вертикално споразумение.
    Имайки предвид информацията, публикувана в Капитал обаче следва да се направи уточнението, че в производствата за установяване на специфичното нарушение “злоупотреба с по-силна позиция при договаряне” няма т.нар. “задълбочено проучване”. Срокът за този тип производство по закона е двумесечен от образуването на производството, а в случаи, представляващи фактическа и правна сложност (което обаче е различно от “задълбочено проучване”, каквото се прави в други производства по ЗЗК) срокът може да бъде удължен с 30 дни. Сроковете обаче са инструктивни и практиката показва, че КЗК обикновено се произнася за нелоялна конкуренция (производството за която е уредено в същата глава и следва същите правила като злоупотребата с по-силна позиция) за около 6 месеца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *