Антритръстова забрана за Facebook в Германия

Немският регулатор в сферата на конкурентното право Bundeskartellamt публикува прессъобщение, според което на Фейсбук се забранява да обединява данни, които са получени чрез различни източници, ако не е поискано съгласието на лицата, чиито са данните. В съобщението си регулаторът посочва, че е установил, че според правилата и условията на Facebook потребителите досега са имали възможност да използват социалната мрежа само при условие, че Facebook може да събира потребителски данни и извън уебсайта на Facebook в интернет или в приложения за смартфони и да прехвърля тези данни на профила на потребителя в Facebook. От ведомството са установили, че всички данни, събрани от услуги, притежавани от Facebook (WhatsApp, Instagram и др) могат да бъдат комбинирани с данни, събрани от уебсайтове на трети страни и присвоени на потребителския акаунт във Facebook.
Вече това ще бъда забрането за Германия. По отношение на услугите, собственост на Facebook, регулаторите са решили, че те могат да продължат да събират данни, но присвояването им към акаунтите във Facebook ще бъде възможно само при доброволно съгласие на потребителите. Когато не е дадено съгласие, данните трябва да останат със съответната услуга и не могат да бъдат обработвани в комбинация с данни от Facebook. Практически същият е възприетият в решението подход и по отношение на данните, събрани от сайтове на действително трети страни. Ведомството не счита, че възможността да не се ползва мрежата, ако не се даде това съгласие може да се определи като “доброволно съгласие”
Ако не бъде дадено реално доброволно съгласие от потребителите на мрежата, Facebook ще трябва значително да ограничи събирането и комбинирането на данни, но не може да отказва ползването на мрежата.
С решението се възлага на Facebook да разработи предложения за решения в този смисъл.
В прессъобщението на Bundeskartellamt изрично се посочва, че решението не е произнесено в светлината на GDPR и не касае въпросите за събиране и обработване на лични данни, а се отнася до господстващото положение, което е установено по отношение на социалната мрежа и до злоупотребата, която според ведомството, Facebook извършва.
За да стигнат до извода за господстващо положение, експертите посочват, че са установили, че през декември 2018 г. Facebook е имал 1,52 милиарда дневни активни потребители и 2,32 милиарда активни потребители месечно. По отношеие на немския пазар с 23 милиона ежедневни активни потребители и 32 милиона активни потребители месечно Facebook има пазарен дял от над 95% (дневни активни потребители) и над 80% (месечни активни потребители). В решението е съобразено, че един от претенденците за конкурент Google+ предвижда закриване на социалната си мрежа до април 2019 г., а също така се посочва, че услуги като Snapchat, YouTube или Twitter, но също така и професионални мрежи като LinkedIn и Xing предлагат само части от услугите на социална мрежа и следователно не могат да бъдат включени в съответния пазар, но дори и да се включат делът на лидера остава много голям. Изводът за наличие на господстващо положение принципно не може да бъде поставен под съмнение. Няма съмнение, че е в случая Фейсбук се явява предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.
Оттам нататък, според председателя на ведомството: „Като господстващо предприятие Facebook е обект на специални задължения съгласно закона за конкуренцията. При функционирането на своя бизнес модел компанията трябва да вземе предвид, че потребителите на Facebook практически не могат да преминат към други социални мрежи. С оглед на по-високата пазарна мощ на Facebook, задължителното поставяне на отметка в полето за съгласие с условията на употреба на компанията не е адекватна база за такава интензивна обработка на данни. Единственият избор на потребителя е да приеме изчерпателната комбинация от данни или да се въздържи от използването на социалната мрежа. В такава трудна ситуация изборът на потребителя не може да се разглежда като доброволно съгласие“. Основният проблем, който е установен е, че след като даден потребител влезе в произволен сайт, който събира определени данни, данните за този потребител отиват към Фейсбук и социалната мрежа получава възможност да обедини така събраните данни с тези, които са събрани през самия фейсбук и дъщерните на социалната мрежа сайтове. Ведомството вижда в това т.нар. “експлоативна злоупотреба” т.е. това са тези злоупотреби, при които доминиращата страна извлича такава икономическа облага, която не би могла да извлече, ако имаше ефективна конкуренция. В случая не става въпрос за свръх-цена, което е най-типичният случай за експлоативна злоупотреба, но проявление намира новата политика в ЕС, че данните също за ценност и практически, че потребителите заплащат чрез предоставяне на данни. Това е интересно виждане, което е изрично залегнало и в потребителската директива за цифрово съдържание, която предстои скоро да бъде приета.
Конкурентното ведомство вижда в политиката относно събиране на данни на Фейсбук и едно от основните средства за постигане на доминиращата позиция. Посочва се, че комбинацията от източници на данни е допринесла значително за това, че Facebook успява да изгради уникална база данни за всеки отделен потребител и по този начин да придобие пазарна мощ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *