Сумата е по споразумение с местния регулатор
След като преди две години австралийският регулатор в сферата на защитата на конкуренцията и потребителите заведе дело срещу Google, сега стана ясно, че технологичният гигант ще трябва да плати значителна по размер санкция. Основанието за претенцията на ведомството е, че Google е заблуждавал потребителите как функционират някои от характиристиките на проследяване не местонахождението и по-точно как потребителите могат да влияят върху това проследяване. Комисията твърди, че потребителите на Google не са били надлежно уведомени, че могат да изключат събирането на данни за местоположението им само ако преди това са изключили и “историята на функциониране на уеб прибоженията”.
Google първоначалнто са оспорвали решението на регулатора и спорът е разглеждан от съда, но той се е произнесъл във вреда на технологичния гигант. След първата съдебна инстанция сега ще бъде подписано споразумение между регулатора и предприятието. Интересното в случая е, че едновременно се налага и санкция (тоест Google са се съгласили с нейното плащане) и се налагат допълнителни задължения за нарушителя. Принцип в конкурентното право е, че то се намесва тогава, когато възникне някакъв сериозен пробрем на пазара, който има нужда да бъде коригиран. Ето защо, не е достатъчно само да се наложи санкция и да бъде глобен нарушителят. Това евентуално може да влияе възпиращо за следващи нарушения, но реално не помага за възстановяване на нормалната ситуация на пазара. Дори задължението за преустановяване на нарушението занапред също може да се окаже недостатъчно, за да възстанови нарушената конкуренция. Затова и в европейското, включително и в българското конкурентно право, е предвидена възможност на предприяията, за които има съмнения, че са нарушили законовите изисквания, да се налагат допълнителни задължения по споразумение с тях. Нещо повече, в Европа има възможност в тези случаи да не се налага изобщо санкция и да не се установява нарушение. По този начин практически се дава допълнителен стимул за предприятията да постигнат споразумение с регулатора и да си спестят плащането на огромни глоби. В същото време регулаторът получава възможността по отношение на тези предприятия да създаде по-строги изисквания от тези в закона и да ги ангажира да ги прилагат занапред. Разбира се, това би могло да има реален ефект, само ако задълженията наистина са смислени и ако се упражнява реален сериозе върху спазването им. Законите дават предпоставка за това, защото предвиждат, че ако тези задължения не бъдат изпълнявани, решението, с което не се установява нарушение, се отменя и съоветно предприятията могат да бъдат наказани.
В конкретния случай задълженията, за които австралийското ведомство се е споразумяло с Google са свързани с обучения на служители на компанията относно изискванията, които местното право предвижда за защита на потребителите. Следва да се посочи, че макар такъв тип обучения да са едно от най-ефективните средства за преодоляване на случайни прояви на липса на съответствие с регулациите, като задължение за възстановяване на конкуренция, която е била нарушена, те могат да се оценят като относително слаба мярка. И все пак междувременно Google вече са променили начина на действие на настройките, за които е делото, както и са въвели допълнителни изисквания. Изобщо, може да се каже, че с дела, санкции и споразумения се върви към постигане на регултат, при който потребителите от една страна да бъдат реално защитени с осигурена възможност те да контролират какви данни да предоставят, а от друга страна да не бъдат заблуждавани. Въвеждането в заблуждение всъщност стои в цялата основа на потребителското право, що се отнася до нелоялна практики.
Трябва да се спомене също така, че подобни дела за същите функции на Google текат и в други юрисдикции като например в САЩ. Google е освен това и един от технологичните гиганти, които се очаква да бъдат най-сериозно засегнати от въвеждането на ново европейско законодателство във връзка с цифровите пазари и цифровите услуги.
