Народното събрание обсъжда въвеждане на забрана за “прекомерни цени” на господстващи предприятия, но забраната съществува и досега
В Народното събрание се обсъжда законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, в който на пръв поглед се въвежда забрана за “прекомерни цени” от страна на предприятия с господстващо положение, в това число и съвместно. Истината обаче е, че забраната съществува и към момента, а в случай, че тя бъде изведена като отделен, самостоятелен вид нарушение, различен от уредените злоупотреби с господстващо положение, то това може да доведе до конфликт с трайната практика както на българската КЗК и българските съдилища по прилагане на конкурентното право, така и с практиката на Съда на ЕС и на Европейската комисия. Стремежът да се ограничат злоупотребите от страна на доминиращите предприятие е сред основните принципи на конкурентното право, но това би се постигнало най-ефективно чрез засилване на капцитета на КЗК, а не чрез формулиране на нови забрани, които така или иначе се съдържат в действащото законодателство.
Принципното разбиране е, че само по себе си съществуването на господстващо положение (индивидуално или съвместно) не е заабрането, но са забранени злоупотребите с него. Това разбиране стъпва и на изначалната логика на регулаторната намеса – тя е необходима там, където има дефект в пазара и в свободната конкуренция. Типичните случаи на такива дефекти са когато едно или повече предприятия са прекалено силни, за да могат да си позволят да правят каквото решат на пазара (монополно или господстващо положение) или когато предприятията се разберат или решат да не се конкурират. Именно тогава трябва да се намеси държавата. Негативите на господстващото положение се проявяват тогава, когато се злоупотребява с него. Теорията и практиката са извели две основни групи злоупотреби – експлоативни и структурни. При структурните господствщото предприятие допълнително уврежда структурата на пазара и например изтласква или недопуска други участници, докато при експлоативните злоупотреби предприятието извлича облаги, които не би могло да извлече при наличие на ефективна конкуренция.
Според европейската и българска практика експлоативна злоупотреба е поведение на предприятие с господстващо положение, чрез което то извлича необосновани икономически облаги, които не би могло да реализира при наличие на ефективна конкуренция, най-често чрез налагане на необосновано високи цени или други нелоялни търговски условия.
Експлоативните злоупотреби и по-конкретно налагането на необосновани цени и сега са забранени в действащия закон. Според чл. 21 от него, е забранено поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като: 1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия.
Забраната за налагане цени, в това число свръхцени,се разглежда и като най-типичната форма на експлоативна злоупотреба. КЗК е имала възможност в няколко свои решения да посочи, че exploitative abuse е налице, когато предприятие с господстващо положение “извлича необосновано големи печалби поради липсата на ефективна конкуренция“ и че „обикновено това става чрез налагане на необосновано високи цени“. Комисията има и практика по прилагане на тези теоретични изводи и с няколко свои решения е санкционирала наример електроразпределителните дружества за предоставяне на достъпа до своята мрежа. В тези решения тя е анализирала и кога са налице необосновано високи цени.
За да стигне до извода, че цените са необосновано високи в тези решения Комисията прилага теста за сравнение на цена и разходи като признава, че всяко, дори и господстващо предприятие, има право да формира разумна норма на печалба. Този подход е напълно в съответствие и с общоприетата европейска практика, формулирана в решението по делото United Brands. Комисията обаче не просто е гледала разходи и отраженията им в цената, защото това твърде често е много трудно да се прецени и предполага сложни икономически системи и модели за определяне на разходите. Например трудно е да се определи заплатата на всеки служител в общата администрация на едно дружество или цената на наема на поомещенията как точно се отразява на цената на крайния продукт. Затова КЗК в тези свои решения (а същото прави и ЕК и съответно съдът на ЕС) е използвала и други тестове, за да стигне до извод дали цените са необосновани. Така например КЗК е правила сравнения (емпирично или теоретично на база модели) с други пазари. Подходът при такова сравнение може да е различен. Може да се правят сравнения с пазари на сравними продукти, сравнения с цени при конкурентни условия, както и исторически сравнения. Могат да се правят и сравнения с пазарите на същите стоки или услуги в други държави. Допустимостта на такова сравнения е изрично разглеждана и в европейската съдебна практики и в крайна сметка съдът на ЕС, че такова сравнение е напълно допустимо.
Също така КЗК, в съзвучие с европейската практика, проверява и дали има технологични причини в случаите на изменение на цените, както и дали има регулаторно основание за това и реално увеличение на разходите.
Решенията на КЗК, с които тя е оценявала злоупотреби чрез налагане на прекомерно високи цени са били обект наа съдебен контрол. Решенията за ЕРП-тата са отменени, но от анализа на мотивите на съда става безспорно ясно, че той ктегорично признава възможността на КЗК и при действащото законодателство да контролира и санкционира прекомерно високите цени. ВАС обаче традиционно поставя висок стандарт на доказване, че цените са прекомерни. Той детайлно анализира:
- дали правилно са определени разходите в решенията на КЗК,
- дали няма регулаторно оправдание за повишаване на цените,
- дали има достатъчно доказателства за „прекомерност“, както и
- дали КЗК е доказала причинно-следствена връзка между разходите и цената.
Решенията са били отменени заради извода, че икономическият анализ на КЗК не е бил достатъчно прецизен и защото е липсвала достатъчно надеждна методология за определяна на “справедлива цена”. ВАС е изисквал регулаторът конкретно да докаже защо приема, че цената не е справедлива и защо дадена норма на печалба се приема, че не е разумна. Тази съдебна практика потвърждава, че проблемът в практиката по санкционирането на прекомерно високи цени не е липсата на уредена забрана, а капацитетът и ресурсът на регулатора да събере съответните доказателства и да направи достатъчно задълбочен икономически анализ, който да обоснове нарушение.
Кратният извод е, че и към момента българското законодателство предвижда забрана за налагане на прекомерни цени от господстващо предприятие. Това трайно е потвърдено и от практиката на КЗК и на съда. Според съдебната практика обаче регулаторната намеса трябва да е внимателна и да почива на изключително внимателен икономически анализ.
Истинският въпрос е какъв е ресурсът и каква е волята на регулатора да упражнява правомощията, които той така или иначе притежава.
