КЗК обяви приоритетите си за 2023 г.

Без изненади в приоритете. Доза популизъм в дефинирането им.

Няма изненада в приоритетите, които Комисия за защита на конкуренцията обяви за 2023 г. На сайта на ведомството е публикувана информация за решението, което Комисията е приела в края на януари и с което е определила акцентите си за предстоящата година. След законовите изменения от 2021 г. дефинирането на приоритети вече не би следвало да е само формален акт, а има значение с оглед възможността на Комисията да откаже да образува производство, ако дадена преписка не попада в приоритетите.

Отново обаче сме свидетели на доста общи формулировки от страна на регулатора. И все пак те дават добра възможност да се направят определени изводи за редстоящата регулаторна дейност.

На първо място прави впечатление, че в прессъобщението си Комисията акцентира върху специфичната обстановка след пандемията и на това, че в тази ситуация укрепването на вътрешния пазар се явява най-висша ценност на европейската интеграция. Посочва се, че бизнесът и потребителите конкретно сега имат особена нужда от конкурентни цени, разнообразие и иновации, което следва да намери отражение и в конкурентното право. Именно тези аргументи се сочат като мотив в областта на антитръста, през 2023 г. Комисията да продължи да се фокусира върху разследването и санкционирането на картелни споразумения и тръжни манипулации. Макар в същността си да са правилни, тези разсъждения могат да се оценят в определена степен като популистки. Фокусирането върху този тип нарушения няма нужда от специфична обосновка, а то е същността на правомощията на регулатора. Освен това практиката показва, че имайки предвид времето, което отнема на Комисията едно разследване в сферата на тръжните манипулации, все още говорим за сделки от преди пандемията. Ако пандемията има значение в правоприлагането по отношение на антитръста, то по-скоро би следвало да се търси по отношение идентифициране на по-чувствителни пазари или в прецизиране на подхода при оценка на самите манипулации, но не и на плоскостта на приоретизирането на типа нарушения.

Приритетни сфери в антитръста

В продължение на посоченото, вече напълно разбираемо и естествено е решението на КЗК да се съсредоточи в следните конкретни сектори: фармация, енергетика, горива, производство и търговия с храни. Напълно основателна е оценката, дадена от Комисията, че тези сектори “имат структуроопределящо значение за икономиката на страната, влияят значително на конкурентния процес и в други икономически сектори и засягат пряко благосъстоянието на гражданите като потребители“. В допълнение, именно те са сред най-податливите на стимули за спекулативни злоупотреби или картелиране с цел свръхпечалби.

Не е изненада и, че регулаторът ще продължи да е съсредоточен в пролежинето на конкурентното право в цифровата икономика и споразуменията за устойчивост. Отново обаче с това КЗК не ни казва нищо ново.

Като свой приоритет изрично са дефинирани и мониторингът и правоприлагането в областта на антитръста на пазара за финансови услуги. В тази посока напълно основателно КЗК изтъква появата на нови услуги и нови участници и засилването на позициите на някои от тях.

Изцяло положително средва да се оцени, че КЗК ще обърне погледа си и към пазара на труда и по-специално на споразуменията между конкуренти. В съобщението на КЗК се сочи, че е тенденция органите по конкуренция по цял свят все по-засилено да разглеждат антиконкурентни практики, свързани с наемането на работна сила. Тук трябва да се добави и че през миналата година имаше изменения в Кодекса на труда, които също така бяха свързани с ограниченията за полагане на работа при конкурент, които промени макар безспорно да имат положително значение, биха могли да представляват и стимули за по-голямо картелиране, за постигане на определено затваряне на пазара на труда.

Приоритети в нелоялната конкуренция – раклами, промоции, онлайн търговия

Изцяло декларативно е посочването, че “Правоприлагането в областта на нелоялната конкуренция (Глава Седем от ЗЗК) и забранените търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (новата Глава Седем Б от ЗЗК) е още един от основните приоритети в дейността на Комисията през 2023 г.” Това правоприлагане е правомощие на Комисията и то не може да бъде или да не бъде приоритет. Комисията не може да избира дали да го извършва или не, нито с каква интензивност. Да се приоретизират могат конкретни типове нарушения или конкретни сектори, но не и едно или друго правомощие.

Все пак следва да се отбележи, че по отношение на нелоялната конкуренция КЗК заявява, че ще наблюдава поведението на предприятията при рекламата и промотирането на стоки и услуги с намалени цени и други условия, които привличат потребителите. Акцентира се и върху истинността на рекламите и законосъобразността на провежданите промоции. КЗК заявява, че в тази област могат да се очакват и самосезирания от нейна страна, както и предварителни проучвания. В това отношение КЗК не прави изключение от засилената тенденция за акцентиране върху потребителското право. Напоследък такава наблюдаваме от страна на другия общ регулатор – Комисията за защита на потребитебите, както и от министерството на икономиката (особено по времето, когато министър беше г-жа Нинова от БСП), а също и от омбудсмана. Само по себе си това насочване в посока защита на потребителя е обяснимо, но по този начин се рискува да се размие фокуса кой регулатор какво трябва да защитава. Защитата на потребителите трябва да е приоритет на КЗП, докато КЗК следва да се занимава с това дали увреждането на потребителите е свързано (а то почти винаги е) с увреждане и на конкуренцията. Като цяло може да се направи ясния извод, че обрачът около нелоялните търговци се очаква все повече да се затяга и този извод следва много ясно от декларираното намерения за самосезирания в областта на нелялната конкуренция.

КЗК активно напълно очаквано ще приоретизира и поведението на предприятията при осъществяване на онлайн продажбите.

Не е изненада и че сред основните приоритети попада и контролът върху търговските вериги и други големи предприятия – купувачи на хранителни и селскостопански продукти. Заявено е, че искания с върдения за нарушения от такива предприятия ще се разглеждат приоритетно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *