Според Комисията има други, законосъобразни, начини за популяризиране и насърчаване на българска музика
В резултат на производство по застъпничество за конкуренцията, КЗК изрази негативно становище по отношение на проекти на закон за изменение на Закона за радиото и телевизията. С проектите се предвижда най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радиата и телевизиите (без новини и спорт), да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които
е българин. Според законопроекта, поне половината от тази музика (доколкото тя има текст) трябва да е с текст на български език.
След като е получила становища от редица заинтересовани страни като Министерство на културата, БНР, СЕМ, браншови организации, КЗК е публикувала своето становище, което е негативно по отношение на ефектите на законопроекта върху конкуренцията. Този тип решения на КЗК, съдържащи становища по проекти на нормативни актове, не са задължителни. КЗК не може да обвърже със свой акт волята на законодателя. Въпреки това, становището показва официалната позиция на ведомството по отношение на проекта и би било логично да бъде съобразено при гласуването на закона. Към момента проектите са на етап обсъждане в Народното събрание.
Решението на КЗК
В становището си КЗК подробно разглежда съществуващите законови изисквания към съдържанието, излъчвано от БНТ и БНР и обръща внимание, че именно за тях е предвидено да съдействат
за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност. Разгледани са задълженията им във връзка с европейско съдържание, както и това какъв процент от субсидията на обществените оператори трябва да е свързан с български произведения.
За да направи конкурентноправен анализ, КЗК най-напред е определила, че трябва да се разгледа ефектът върху пазарите на излъчване на радио програми и на излъчване на телевизионни
програми на територията на България.
При оценката му Комисията обръща внимание, че всеки потребител има различни музикални предпочитания, което по естествен път е довело и до различен профил на различните радиа и телевизии, които са насочени и към различна аудитория. Особено внимание пранилно е обърнато и на факта, че частните радиа и телевизии се издържат основно чрез реклама и това по естествен път представлява пазарен, а не регулаторен механизъм, предприятията да се ориентират към излачвъне на най-търсения от целената им аудитория продукт. КЗК изтъква, че въвеждането на квоти ограничава свободата на радиата и телевизиите сами да определят своята концепция и музикално съдържание, а всички такива норми потенциално е възможно да имат негативен ефект върху конкуренцията.
Друг много силен аргумент в решението на КЗК е, че въвеждането на такива квоти би уеднаквило профила на редица радиа и телевизии и по този начин биха останали само няколко групи телевизии. С други думи, ще се отнеме възможността на редица оператори да търсят свои уникални ниши, в които да се позиционират. Вероятността такива оператори да фалират би нарастнала.
Обърнато е внимание също, че квотите биха поставили в привилегировано отношение българските производители на музика спрямо чуждестранните, а това нарушава свободното движение, което е основен принцип на правото на ЕС.
Допълнителни аргументи са свързани с опасността да се върти постоянно една и съща българска музика, вместо да се стимулират нови изпълнители. Също така са изтъкнати възможностите потребителите на дадени станции сами да избират какво да слушат във всеки един момент. Обърнато е внимание и че чуждестранните телевизии не биха били обвързани от новите изисквания и това би поставило българските телевизии в неравностойно положение. Посочено е и че гарантираният пазар би могло да повлияе негативно на стимула да се произвежда качествена българска музика.
Алтернативни начини за популяризиране на българска музика.
КЗК посочва, че макар проектите да предвиждат промени, които са антиконкурентни, има редица други начини да се стимулира българската музика. В тази връзка са посочени специализираните програми, някои от които излъчващи само българска музика (прецизността изисква да се спомене, че голяма част от изброените в становището канали са предимно за поп-фолк). Разгледана е и звукозаписната дейност специално на БНР и други негови инициативи, в това число и конкурсни. Обърнато е внимание и на музикалните формати на частните телевизии.
Становищата на заинтересованите страни
Прави впечатление, че почти всички заинтересовани страни като цяло не подкрепят проектите. Така например от БНР посочват, че предприемането на допълнителни мерки за насърчаване на българските автори и изпълнители не може да стане чрез
предложените в двата законопроекта промени в ЗРТ. За да има излъчване на български произведения в радио- и телевизионния ефир е необходимо първо да се създават такива и техните художествени качества да са сравними с тези на останалите европейски и световни произведения. БНР счита, че усилията на законодателя трябва да бъдат насочени по-скоро към насърчаване на създаването и изпълнението на български творби, а не към осъществяването на принуда върху електронните медии.
От своя страна, Министерство на културата сочи, че съгласно действащото европейско право има задължение за най-малко 30% дял за европейски произведения в каталозите на радиата и телевизиите, както и видимо присъствие на тези произведения. Българските произведения са част от европейските.
СЕМ не заема конкретна позиция, поне според публикувания текст на решението на КЗК, но посочва, че същестуват твърде различни профили на радиата и телевизиите, за част от които музикалното съдържание не е приоритет и си подбират музиката с цел да привличат съответната аудитория. В становището на СЕМ е обърнато специално внимание и на обществените радио и телевизия.
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) посочна, че законовата мярка е излишна, неподходяща и вредна за сектора, ще ограничи неоправдано свободната инициатива в стопанската дейност на операторите и ще лиши потребителите от преимуществата на свободната конкуренция между операторите на един ефективен и работещ пазар.
Единствено според сдружението Музикаутор, въвеждането на квоти за българска музика в телевизионните и радио програми би имало положителен ефект върху мотивацията на българските автори и изпълнители, качеството и разнообразието на тяхната музика и върху диалога между държавата и културния сектор.
Контекстът на решението
Като цяло решението на КЗК е насочено строго конкурентноправно, каквато е и неговата функция. КЗК се е изказала именно по отношение на ефектите на конкуренцията. Сами по себе си аргументите са изцяло пазарни. Впечатление прави обаче дългият срок на произнасяне. Преписката е образувана през май, а произнасянето идва близо 5 месеца по-късно, което е рядкост за становищата по застапничество за конкуренцията. Решението също така идва малко след като КЗК разреши промяна в собствеността върху редица музикални канали.
