ЕК с разследване за антиконкурентно съгласуване в ритейл сектора

Видно от официално прес-съобщение на ГД “Конкуренция” на ЕК от 04.11.2019 г., Комисията е започнала разследване за координирано антиконкурентно поведение на две големи френски вериги, управляващи магазини на дребно, а именно ‘Casino’, притежавано от Casino Guichard-Perrachon и ‘Intermarché’, притежавано от Les Mousquetaires. Разследването към момента е на фазата на т.нар. “задълбочено разследване” т.е. това означава, че ЕС вече има сериозни конкретни съмнения за нарушение. До този етап се е стигнало след като в началото на 2017 г. и средата на 2019 г. служители на ЕК са извършили внезапни проверки в обектите на двете вериги. Това е сред най-силните правомощия, с което разполага както ЕК, когато нарушенията могат да засегнат търговията между държавите членки, така и всяко национално ведомство за защита на конкуренцията, при чисто вътрешните казуси. По силата на това правомощие служителите на ЕК, а в държавите-членки – на ведомствата за защита на конкуренцията, имат възможност да претърсват служебни помещения и автомобили, да изземват документи и файлове, в това число, при необходимост и компютри. По силата на новата Директива 2019/1, която предстои да бъде транспонирана в правото на държавите-членки, в това число и България, служителите на националните ведомства ще получа право да претърсват и римни автомобили и апартаменти.
Към момента по отношение на ‘Casino’ и ‘Intermarché’ е установено, че двете групи са създали през 2014 г. съвместно предприятие за общо участие в поръчки на общата им марка INCA. Съмненията на Комисията не са свързани със самия joint venture, а с това, че са надхвърлени целите му и двете групи са координирали своето поведение по отношение на развитието на веригите магазини и по отношение на ценообразуването спрямо потребителите. Комисията посочва, че създаването на “алианси за закупуване” обикновено цели на създаде т.нар. “сила на купувача”, което може да доведе до постигане на по-добри цени и по-добро качество на стоките, което е положително, включително и за крайните потребители. Комисията обаче изтъква, че ползите са налице, когато тези положителни ефекти бъдат реално прехвърлени към потребителите. Притесненията на ЕК са свързани с това, че посдобни споразумения могат да доведат до уеднаквяване на ценовата политика спрямо потребителите т.е. да няма ценова конкуренция. Посочва се, че пазарното развитие през последните години и специално увеличаване на броя на подобни алианси и промяната на партньорите на веригите, са увеличили възможностите и рисковете за такива антиконкурентни ефекти.
В България КЗК и изобщо политиката за защита на конкуренцията също обръща определено внимание на ритейл сектора и по-специално на т.тар. “модерна търговия”. Една от причините за въвеждане в правната уредба на чл. 37а от ЗЗК, а именно забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне е именно да се спрат евентуални злоупотреби от веригите за търговия на дребно с бързооборотни стоки. Впоследствие и след като в няколко решения КЗК установи определени проблеми в сектора, през лятото на 2018 г. тя прие секторен анализ на пазарите на търговия с храни и бързооборотни стоки в Република България. В него се посочва, че основните проблеми, откроени в хода на анализа, са все още упражнявания натиск от страна на търговските вериги за допълнителни и нарастващи годишни бонуси и отстъпки, непосилни (по мнение на доставчиците) маркетингови бюджети, налагането на политика на увеличаващи се промоционални отстъпки за сметка на производителя, въвеждани с допълнителни споразумения към вече съществуващи договори. Изтъква се, че всички посочени проблеми, според АИКБ, СПБ и някои от доставчиците, се дължат на притежаваната от търговските вериги сила на купувача, при което производителите и доставчиците нямат възможност да влияят върху включените в договорите клаузи.

В допълнение на секторния анализ, КЗК излезе и с няколко конкретни решения в retail сектора, в това число с рекордни глоби. Една от темите, в които КЗК е съсредоточила вниманието си, е рекламата и маркетинга в сектора, но също така вече има и практика във връзка с приложението на чл. 37а именно в търговията на дребно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *